Гледайки в архивите на блога, не съм правил равносметки от 5 години насам. А също така няма как да пропусна и факта, че през миналата година съм се отбил само един път да ви разкажа нещо в блога. Нали сега му е времето за обещания, та си обещавам през новата година да бъда по-активен…
Дяволските води са поредица от водопади, намиращи се на малък приток на Рилска река близо до село Пастра. Няколко пъти съм ги гледал от едноименното ханче по пътя за Рилския манастир и знаех, че бъдещата ни среща лице в лице е неизбежна…
Годината почти се преполови, а аз почти не съм пипал фотоапарата. Дори не помня кога за последно снимах природа… май беше през декември на Скалите… Докато си седях в нас размишлявайки си над този въпрос, в един момент си казах – ами какво чакаш, фотоапарата е в раницата, а колата е пред блока…
Или за пейзажната фотография и непрестанното връщане на дадено място… отново и отново, ден след ден, изгрев след изгрев, залез след залез, година след година… в името на една единствена цел – преследването на мечтания кадър…
… или на лов за водопади :)
Джулай морнинг – може би най-емблематичния изгрев през годината. Много хора правят планове да го посрещнат на морето, други в планината, а трети на/под масата. Тъй като не успях да си намеря луди другарчета да отидем до морето и да се върнем в рамките на 24 часа, реших да го посрещна отново на Витоша…
Наскоро научих за тази нова екопътека и реших да я проуча. Исках да видя дали си заслужава да я сложа в списъка за пролетта, когато всичко се раззелени. След като няколко дена подред времето беше лошо и с превалявания, реших че съботата ще е подходяща за лов на водопади. Бърза справка с прогнозата за времето – облачно през целия ден. Бинго! Газовата бутилка догоре и газ към гара Бов.
