Скалите на лунна светлина

През лятната ваканция имах за цел да прекарам дълги безсънни нощи по скалите, в снимане на дълги експонации със звезди, описващи дъги по небето. Дебнех само да дойде безоблачният период на август и луната да е в максимално близка фаза до пълнолунието. Когато моментът настъпи се заредих с много търпение (а телефона с много музика) и пристъпих в действие. Първата идея беше за снимка от външната страна на крепостта. Издебнах момента, в който луната е пред залез и осветява идеално скалите. Този път бях решил да пробвам нов метод при нощните снимки – не дълга единична експонация, а стакване на множество снимки със сравнително кратки експонации. След около 2 часа и 20 минути се получи това. Резултатът при звездните следи определено ми хареса.

Като за първа вечер, реших, че не ми се кисне повече сам, пък и луната скоро щеше да се скрие. След 1-2 дена реших да изляза за втори рунд. Този път бях решен да стоя докато не изцедя и двете батерии докрай. Бях си избрал едно местенце под Първа плоча. След като се занесох до там, разпънах статива и чакането започна. Е, не може да се каже, че ми беше скучно, тъй като ми се налагаше да пускам и спирам ръчно всяка една снимка, защото все още не съм инвестирал в хубаво дистанционно, ами си карам с едно от най-евтините и най-простички. Определено си е изморително постоянно да дебнеш момента, но поне прогонва в известна степен скуката. След 2 часа и половина, резултатът беше налице.

След тази снимка се преместих на двайсетина метра встрани, точно до Сизифов камък. За него имах и точно определена идея в главата си. Отново заредих фотоапарата и зачаках. Скуката обаче взе да надделява и в опит да я прогоня се унесох с разни мисли и забравих да спра навреме петата поред снимка. За щастие не бях закъснял много и нямаше проблеми. За този кадър бях решил да изтърпя повече от 3 часа. Обаче времето не беше съгласно с мен. Някъде около 15-тата минута след втория час от нищото изникнаха облаци и трябваше да прекъсна серията. Получи се това:

Впоследствие за тази снимка получих коментар, че прилича на динозавърска глава и като се загледах се оказа, че наистина е така!

Беше ми останало още малко от батериите и реших все пак да се възползвам от тези облаци, защото се движеха доста бързичко и очаквах да се получи нещо интересно. За 7 минути те се размазаха по цялото небе.

Реших да пробвам и една в другата посока, но светлините от града блеснаха гадно в обектива. Трябваше да застана така, че градът да се скрие зад скалата.

Най-накрая, след близо 6 часа висене, бях изцедил батериите почти до край. Идеите ми за това място бяха осъществени. След това продължително висене ми се изпари всякакво желание да кисна отново сам идните вечери и така великото нощно снимане през лятото свърши още на втората вечер. От него обаче останах с няколко впечатления:

• По възможност винаги взимай някой приятел за компания – времето минава много, ама мноооого по-бързо, ако има с кого да си говориш. Вътрешният ти глас не е толкова добър събеседник.

• Ако няма кого да викнеш, се зареди с много търпение. Телефона трябва да е с пълна батерия – слушането на музика и играенето на игрички помагат да не полудееш.

• Снабди се с хубаво дистанционно с таймер и всички екстри, за да не се налага постоянно да следиш часовника и да ставаш през няколко минути да сменяваш снимката. Най-малкото можеш да използваш тези няколко часа, през които ще се прави кадърът, за да си подремнеш (Опитано е, върши добра работа срещу скуката, обаче алармата на телефона ти трябва да е наистина много силна, за да успее да те събуди след това).

• При еднократни експонации (които не са част от серия, предназначена за стакване) вграденото шумоподтискане върши отлична работа! Вярно, трябва да чакаш двойно по-дълго, но резултатът си заслужава.

• Експериментирай постоянно с различни настройки, различни фази на луната, изкуствени източници на светлина. Винаги може да откриеш нещо, което да върши по-добра работа и да доведе до по-добри резултати :)