Белоградчишки мъгли

7 ноември 2009

Има дни, когато отиваш някъде без нагласа за снимане, но попадаш на невероятна гледка. Точно такъв ден беше и този. Прибирах се в Белоградчик без да подозирам какво беше подготвила Майката природа. Наближавайки града забелязах, че ниска мъгла се стели между скалите. С влизането в града се отправих към едно от най-достъпните места, от които се откриват страхотни панорами.

Тъй като нито един обектив не е достатъчно широк, за да обхване цялата гледка, откриваща се от това място, се заех с направата на панорама от 16 кадъра.

През това време мъглата упорито пълзеше по отсрещните склонове.

Долу на Панаирището пък стадо овци кротко си пасяха, без да подозират за вълненията, обхванали онова същество със статива горе на скалите.

След тази снимка тръгнах на бегом през парка към най-близкото място с друга просторна гледка. Когато пристигнах мъглата вече обгръщаше скалите…

… и се настаняваше по склоновете до хижата (както местните наричат туристическия дом в Белоградчик).

Мъглата идваше на талази за секунди и също толкова бързо и изчезваше. В един момент гледката към Ученичката е кристално чиста и ясна…

… в следващия не се вижда нищо на повече от 10 метра. Отне ми доста време, усилия и нерви докато направя една панорама и от това място.

Облаците също като мъглата ту се сгъстяваха и небето почерняваше, ту се поразкъсваха, почти готови да пуснат слънчевите лъчи да пробият.

След тази снимка мъглата трайно се спусна над града. Реших да се прибера. Няколко часа по-късно забелязах, че телевизионната кула се беше отърсила от нейните прегръдки и се запътих нагоре към нея. Докато се добера до връх Кърнева ливада, намиращ се точно зад кулата, мъглата отново се спусна. Взе да се смрачава. Но аз упорито останах да чакам за поне една снимка. След няколко минути бръснещия вятър откри съвсем малко прозорче в мъглата… включих бързо таймера на автоснимачката – 2, 1, 0, щрак… и след 5 секунди експонация на дисплея се показа образа на изплувалия в мъглата гигант.

Миг след това кулата отново изчезна, а аз се прибрах на топло.

Advertisements

4 thoughts on “Белоградчишки мъгли

  1. Да, още една страхотна поредица снимки, която ме убеждава, че есента е любимият ми сезон! :) Цветовете са прекрасни, уловил си и мига с мъглата. :) Чак ми се иска да събера хора и да се поразходим отново из тези места :)

  2. Това ми напомня за Silent hill… само призраците липсват . Много е загадъчно и красиво

  3. Браво, страхотни снимки от удивително място!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s