Над Белоградчик слънцето изгрява късно.
В небето вече не са останали никакви цветове.
Но поне в приятна компания, човек може да се наслади на греещите по това време скали.
Вечер скалите са по-интересни. Слънцето слиза по-ниско над хоризонта и им придава огненочервени цветове.
През нощта светлинното замърсяване от града е прекалено силно за много дълги експонации.
Затова за предпочитане са късите, особено когато Млечният път е застанал на небосвода.
Над Калето стои много фотогенично.
А с отдалечаването от града се вижда все по-ярко.
Накрая за финал – разликата между 50 секунди и 50 минути.
Colorscapes 
Браво, с млечния път са станали супер :)
1) с токина ли вече снимаш? :)) на мен много ми липсва… в сравнение с 17-40 на фф, токина 11-16 на кропка снимаше много по-приятно, поне за мен )) дори на ф8 всичко е във фокус…. така че честит нов обектив!
2) последната и тази с Калето и млечния път са супер, но ти го знаеш това )))
Дам, вече снимам с Токина 11-16 и много се кефя на обективчето. Откакто го взех не съм го свалял.
Това с небето и осветената скала .. наистина ли е само за 30 секунди? И от 1 кадър ли е? Докато ‘звездните опашки’ са на 45 мин?
Все едно резултата впечатлява
Да, наистина е само на 30 секунди, но при чувствителност 1600 iso и максимално отворена бленда. И да, само от един кадър е. Светлините на града осветяват достатъчо силно скалите, а пък небето беше достатъчно ясно, за да се вижда Млечния път. А снимките със звездните следи в този случай са правени на по 45-50 минути при 100 iso и малко по-затворена бленда – F5.6 до F8.