Витоша през април

През последните две седмици ходих три пъти до Витоша, но тъй като разходките бяха кратички, времето – не особено подходящо за снимки, а момента от годината – някакъв размит момент между сезоните, снимковият материал не е особено богат за отделни публикации. Затова ще разкажа накратичко за тези разходки тук.

02.04.11

На тази дата си бях запланувал откриването на сезона на планините, след като се бях сдобил с нови всъдеходки (хайкинг обувки). Честта се падна на Боянския водопад. От една страна много ми се снимаха водопади, от друга – имах си и специален повод да посетя това местенце… Времето се очкваше да бъде лошо. Аз пък се надявах, че след дъждовете през изминалата седмица и топенето на снега ще има повечко вода. За съжаление не беше точно така…

За мое учудване имаше все още лед покрай водопада, но вода нямаше в изобилие…

Този ден преживях може би най-инфарктния момент от доста време насам. След една неприятна случка през есента (пък и от интензивна употреба – пейзажи от ръка не си спомням от кога не съм снимал) статива ми се беше поразхлопал малко. Та, разпъвам си го аз на камъните пред водопада и слагам отгоре фотоапарата. Отплеснах се нещо настрани и в момента в който погледнах към статива, фотоапарата някак си се откачи и се сгромоляса върху камъните… Стоях и гледах вцепенено няколко секунди, невярвайки на очите си, преди да посегна да го вдигна. Все още се чудя какъв късмет извадих, че му се размина само с няколко драскотини по сенника. Представям си ако беше цопнал във водата или пък от ръба на някоя скала… брррр, тръпки ме побиват, да не дава господ.

На връщане реших да мина по по-дългата пътека, минаваща покрай Боянското езеро. То се оказа, че е пълно с размножаващи се жаби, които буквално бяха навсякъде! На брега нямаше дори и педя място, което да не е окупирано от тях, дори и по пътеката се наложи да ги прескачам. Междувременно по пътя надолу се откри гледка към Копитото от едно място.

Снимах и едно от последните за сезона кокичета.

03.04.11

На следващия ден реших да се метна до резервата Бистришко бранище – едно място, което е едновременно красиво, тайнствено и дори понякога леко зловещо. Поех по познатия маршрут от село Бистрица нагоре покрай едноименната река. При водопада Самоковището слязох много предпазливо и внимателно, след като предния ден едва не останах без фотоапарат. Също така имах и лоши спомени от инциденти от предното ми идване тук.

Всичко мина безпроблемно този път, но пък сцената не се открояваше с нищо интересно. Много ме хвана яд, че в изкуственото езерце над водопада нямаше вода. Добре че наоколо имаше цветя, които да спасят положението – като не ставаше за пейзажи, поне макро да снимам. Сложих другия обектив и се тръшнах на земята да снимам. Кеф ти минзухари, кеф ти синчец.

Хубавичко се повъргалях в изсъхналата шума. След това се поизтупах и отново нагоре. С навлизането в резервата започват и иглолистните гори.

Това място би изглеждало фантастично в някоя гъста мъгла, дори направо нереално. Дори и в хубаво време си е достатъчно призрачно. Особено когато навлезеш в района, където преди години е вилнял смерч. Всички дървета са повалени, а след вълната от корояди мястото направо изглежда зловещо! Като някакво гробище на великани… дървесни великани.

Зловещото чувство на това място се подсилва и от странното скърцане на все още стоящите мъртви дървета. Направо тръпки те побиват при появата на този звук.

На Голямата грамада пробвах малко оф-роуд през морените и падналите дървета. Но времето напредваше и останах само с една снимка на Резньовете и заканата, че някой път ще се пробвам да издрапам нагоре по този крайно негостоприемен и непроходим терен до върха.

На връщане имаше малко емоции при едно от мостчета. Капачката на обектива ми изпадна от джоба и я гоних из реката. Тоя уикенд само стресови ситуации…

10.04.11

След пропаднали планове и дълго чудене в началото на уикенда се спрях на варианта за Златните мостове. В последния момент навих няколко колеги и потеглихме.

И този път ми се разминаха плановете за скачане по камъните нагоре. Затова тръгнахме по пътеката. Отново кофти време, няма зеленина, с една дума – не става за снимки. Стигнахме до хижа Планинарска песен.

Чудехме се накъде да хванем. Нямаше време да направим един голям кръг около морената. Решихме да пробваме с връх Черната скала. Забихме се нагоре в гората, но на едно място пътеката изчезна. Беше останал сняг и заради него не можеше да се разбере накъде да вървим. Гледах тъпо в GPS-а, който показваше че на няколко пъти сме пресекли пътеката, но следа от нея нямаше. Тъй като останалите изобщо не бяха екипирани за планина реших, че няма смисъл да си пробиваме път напряко, а вместо това да се върнем до хижа Борова гора и да питаме хижарите за пътеката. Момчетата бяха изгладнели и понеже не си носеха храна сметнаха, че е време за едно хубаво хапване. Това естествено означаваше край на всякакви планове за върха. След като приключихме се помотахме малко из гората и поехме обратно надолу. Към края реших, че все пак трябва да щракна някоя и друга снимка на морените.

Времето този път ми се усмихна малко.

Небето беше наситено синьо, а пухкави бели облачета, гонени от вятъра, препускаха по него.

Контраста беше малко гаден, ама все пак не е като да е без нищо.

И така завърши поредната кратичка разходка из Витоша. Сега седя, очаквайки с нетърпение да се раззелени всичко наоколо и точа зъби на разни водопади…

Advertisements

8 thoughts on “Витоша през април

  1. хм…пътеката за Черната скала е много забавна качвал съм се до върха по нея и още го помня.Там под резньовете дето си се забил е най-големия лавинарник на Витоша.Драпането нагоре дори през лятото ще те озори,мисля че има и някаква алпийска категория от сорта на А1+.Имам познати където се катерят там ама си трябват осигуровки май.
    Браво за снимките на цветята,направо ми се приснимаха и на мен.

  2. Като се постопи снега ще пробвам пак да я търся. Или другия вариант е да си отида сам, поне да не се притеснявам, ако реша да цепя напряко през гъсталака. А за под Резньовете знам че е лавинарник и че има и алпийски маршрути, но все ми се струва че по някое от улейчетата ще може да се издрапа и без осигуровка.

  3. :( Не ми дава да си се логна с профила…

    Снимката с „иглолистните дъврвета“ наистина ме грабна! Някаква идея какво точно се е случило?

  4. Хмм, не знам защо прави така… Иначе ето тук има информация за бедствието, сполетяло резервата.

  5. х.Планинарска песен е най фотогеничната хижа, трябваше да направят повече с подобна архитектура)

  6. Хубави снимки!
    Щом Април не е бил зелен – аз бях миналата седмица и може да се каже, че Витоша през Май е по-зелена.
    Тук се опитвам и аз да се правя на фотограф и качвам wallpapers , които може да видите. :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s