Звезди и скали

Camera: Canon EOS 450D
Lens: Tokina 11-16/2.8
Focal Length: 14 mm
За предния план – f/6.3, ISO 1600, 10 x 45 sec. (За чистене на шума)
За небето – f/4, ISO 800, 20 sec.

За пейзажистите лятото е може би най-лошото време от годината за снимки. Заради жегите и безветрието въздухът се задръства от дребни частици (или както му казваме на северозапад – смарангясник), а небето може да остане без кьораво облаче в продължение на седмици. И единственото нещо което остава за снимане са звездите (обаче и за тях трябва да имате едно на ум заради тъпия смарангясник). И така, една скучна летна вечер се занесохме с Краси Петров на една любима позиция да видим ще излезе ли нещо от залеза. Естествено нямаше го никакъв и зачакахме да се покажат звездите. Късмета ни се усмихна, тъй като час след залез слънце, луната изгря от изток. Като на всяко тясно място, започнаха едни рокади, докато се наместим така, че хем да си харесваме композициите, хем да не си пречим един на друг. Общо взето тоя с по-широкия обектив си се намества по-близо до снимания обект и си свирка, а другия (в случая аз) се мъчи да не го вкара в кадър, та така. Малко след като луната се издигна над хоризонта обля скалите в невероятна мека светлина. Също както и при изгрева на слънцето, светлината е по-топла, докато луната е все още ниско. Моментът съвпадна и с тази част от нощта, когато небето е все още мастилено синьо, с плавен градиент към хоризонта в посока залеза. Всичко това събрано на куп превърна пейзажа в невероятна гледка за около 20-ина минути – достатъчно че да успея да направя 10 кадъра, които след това обединих , за да изчистя шума от високата чувствителност, а след това направих и един по-кратък за звездите, за да си останат точици.

За по-голям размер цъкнете тук. Препоръчвам да я отворите на черен фон и да я гледате вечерта на изключено осветление – така ще сте по-близо до условията, в които е снимана и ще усетите по-добре атмосферата на мястото и момента :)