Дълго време се чудех как точно да наименувам тази публикация. Почти всички снимки тук са от едно морско приключение по южното ни Черноморие и гласях публикацията да е само него, но в крайна сметка реших да добавя още три кадъра от едно друго морско приключение и да сглобя традиционния сезонен очерк.
МАРТ
Пълен минус. Още в първите дни на месеца направих едно зрелищно падане с колелото и като цяло месеца мина в близане на рани и без почти никаква активност от моя страна.
АПРИЛ
Началото на април също не успя да се отличи с нещо фотографски стойностно. И така докато не попаднах на едни абстрактни снимки на любим мой пейзажен фотограф. Моментално нещо ми прещрака в главата. Чакай малко, виждал съм снимки на подобни скали и по нашето море! Само да се сетя как се казваха… А! Меките скали!
11 mm, iso 100, f/10, 2 сек.
Веднага писах на Ицката, че се каня да щъкам из неговия вилает и дали иска да се присъедини. Не му трябваше много да се навие. Също толкова бързо навих и Радо и в последните дни на месеца се стоварихме на брега до Варвара. Тръгнахме с ръце в джобовете да се разнасяме нагоре-надолу по скалите или иначе казано да разучаваме потенциалнии позиции за снимки по залез.
70 mm, iso 50, f/2.4, 1/180 сек.
Аз обаче повече обръщах внимание на това, което се случваше в краката ми. Съзнанието ми беше заето да търси абстракции и шарки сред скалите, а такива имаше в изобилие. В случая щраках с телефона (нали бяхме тръгнали с ръце в джобовете), но съм убеден, че в един иначе скучен сив ден със запушено небе, бих откарал от сутринта до вечерта да снова с апарата и статива и да запечатвам подобни сцени. Материалът просто е неизчерпаем!
23 mm, iso 40, f/1.7, 1/100 сек.
23 mm, iso 25, f/1.7, 1/100 сек.
Деня бързо си замина и настъпи момента да извадим все пак фотоапаратите и да пристъпим към това, за което сме дошли. Първоначално се занесох на една позиция, която бяхме огледали по-рано през деня, но нещо не ми се получаваха нещата с композициите. Взех да се гъзя около някаква малка локвичка, а през това време небето светна доста приятно.
8 mm, iso 100, f/10, 2 сек.
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/3, 1/8 сек.
Чакай бе, аз нали бях дошъл за Меките скали, какво правя тук?! Последва бясно галопиране в лабиринт от разпръснати камъни, локви, мокри скали и дълбоки цепки, всичко това със статив на рамо и закачен отгоре фотоапарат. Класическа рецепта за чупене на последните, заедно с някой друг крайник или два. Определено нещо ни става на фотографите като видим красива светлина. Досущ сме като котка, гонеща лазерче по стената. Все пак успях да не се пребия и да хвана последните догарящи цветове в небето. Вечерта си легнах в палатката доволен от първия ден.
8 mm, iso 100, f/10, 2 сек.
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/5, 4 сек.
На сутринта изгрева беше доста постен. Реших и аз да се фръцна и да му обърна гръб. Ще си снимам абстракциите, пък!
29 mm, iso 100, f/5.6, 1/20 сек.
Бърз пит-стоп за кафенце и се пренесохме на поляните край Резово. Винаги съм си мечтаел да обходя цялото крайбрежие от Синеморец та до устието на Резовска река. До момента бях правил половината от този преход, сега беше ред и на другата половина. И отново по познатата рецепта – с ръце в джобовете и ходом марш в посока Силистар. Нагледахме се на заливчета, скалички, гъбки, съсънки, ведрици и всякаква пълзяща гад. Абе кеф! За залеза си бях харесал две позиции в близост до лагера без ясна цел откъде да го подхвана. Мързела рече – дай от по-близката. Смъкнах се по скалите до брега и… разбира се, подхванах първо с абстракциите.
106 mm, iso 100, f/8, 1/4 сек.
51 mm, iso 100, f/8, 1/4 сек.
Докато си зяпах в краката, Райко взе че се разбърза занякъде. Чакай бе, Бате Райко, тая скала отсреща ми трябва осветена, стой малко само да сменя апарата и обектива. Щрак! Айде вече може да си бегаш, и без това няма кьорав облак.
11 mm, iso 100, f/10, 2 сек.
Реших да се метна и до другата позиция, на тази по-интересно нямаше да стане. Последва отново бесен галоп, който обаче беше рязко прекъснат от едни мъчнички китки, готино осветени в контра от залязващото слънце. Сърце не ми даде да ги пропусна.
517 mm, iso 200, f/4, 1/125 сек.
Смъкнах се и до другите скали. Готино местенце, ама си иска розови облачета, за да стане кадър.
11 mm, iso 100, f/10, 6 сек.
Или пък да се приближа по-близо до вълните…? В главата ми закънтяха нечии думи, че няма как да станеш добър морски пейзажист със сухи крака… Дай верно да пробвам да застана по-близо до вълните. Такааааа… Май може още мъъъъничко… Оооо, тази вълна изглежда яка! Хоп! Вече не съм със сухи крака! Ма и не станах по-добър морски пейзажист… Ще трябва повече практика.
11 mm, iso 100, f/13, 0.6 сек.
Следващото утро отново беше скучно и без никакво облаче в небето. Ама пък вълните са готини. Нова тактика – ще се пуца с дългото. Няколко минути и 300 кадъра по-късно:
600 mm, iso 200, f/4, 1/1000 сек.
лек кроп
Твърде много взехме да си смучем от пръстите на това място и решихме отново да сменим локацията. Този път с малко по-далечна. Газ към нос Емине. И на предните места слизахме по някакви криви скали до брега, ама тук колко беше крива тая пътечка надолу… Но пък си заслужаваше! Брега около Емине е невероятен! Иииии разбира се, започнахме разходката с ръце в джобовете и телефонни абстракции.
23 mm, iso 25, f/1.7, 1/100 сек.
Тука сигурно мога да изсипя още един тон снимки на тая тематика, но ще се въздържа. Материала на това място отново е неизчерпаем. Обиколих носа и моментално си харесах позиция за залеза. Разбира се ъгъла беше от онези невъзможните, дето трябва да се сглобяват панорами с ултраширокото, защото се мъчиш да снимаш нещо дето е само на няколко метра от теб, но в същото време се извисява десетки метри над теб… и всичкото това докато крепя баланс със статива на една тясна скала във водата. Абе, не ми беше скучно.
iso 100, f/10
вертикална панорама от 3 кадъра на 8 mm
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/40, 1/100 сек.
За съжаление красивите облаци се разпръснаха малко след това и за същинския залез останах капо. Вечерта имаше разни премеждия с един местен ръб и стадото му крави, но ще ви спестя безумията. Просто имайте едно на ум като разпъвате палатки в района.
МАЙ
О, месеца взе че изтърколи, но ние продължаваме историята на същото място, на следващата сутрин. Изгрева се очертаваше красив, а аз реших най-накрая да полетя малко и с дрона. Да, ама батериите на птичката не бяха помирисвали ток от няколко дена и само като видях че волтажа си седи в червената зона ми стана ясно, че тия снимки от въздуха няма да ги бъде… Гаааз отново надолу по кривата пътечка до вчерашната позиция.
iso 100, f/14
вертикална панорама от 3 кадъра на 8 mm
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/3, 1/5 сек.
Разбира се, докато стигна и наглася всичко светлината взе да преминава. Еми, колкото толкова. Я да направя и една снимка към водата, че уж на морски трип съм тръгнал, пък то почти няма море в повечето снимки.
8 mm, iso 100, f/22
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/3, 1/25 сек.
Облачетата и меката светлина на утрото позволиха този път да поснимаме малко по-дълго. И тъй като за гранде пейзажите ми се искаше повече драматизъм, реших отново да извадя другите козове от ръкава – дълъг обектив, ниска скорост, абстракции.
350 mm, iso 100, f/5.6, 0.6 сек.
Шеги и закачки настрана, цялото трипче беше доста готино и въпреки, че главната ми цел беше да разгледам и проуча набелязаните места, мисля че се получиха много приятни снимки. А компанията на Ицката и Радо беше повече от прекрасна!
Превъртаме времето няколко седмици напред и се озовавам в каяк в Гърция, край бреговете на Лефкада и Меганиси. Приказни пещери, безкрайни бели плажове, всевъзможни нюанси на синьото и отново смях и закачки с прекрасни хора! Няма да се впускам в повече разкази, целият трип беше приключенски насочен, а не фотографски и не мъкнах никакви фотоапарати. Само ще покажа няколко откраднати момента от джобните камерки :)
13 mm, iso 50, f/2.2, 1/1700 сек.
скрийншот от видео
230 mm, iso 50, f/4.9, 1/1500 сек.
Tова беше морската пролет от мен. Остава да видим кога и дали ще дойде лятото и да стискаме палци комарите да са по-малко от миналогодишното.
Colorscapes 