Тази зима започна обещаващо! Още ноември падна хубав сняг в планините и зимното настроение пристигна. Фотографите точехме лиги, а скиорчетата точеха кантове. Метеоролозите говореха, че трета поредна година тихоокеанското течение Ла Ниня ще донесе големи порции сняг в северното полукълбо. Така и стана! Ама не в Европа… В Северна Америка чета за рекордни 11-13 метра сняг за последните 3 месеца, гледам снимки от езерото Тахо, там хората не могат да си намерят не просто колите, там не могат да си намерят къщите под снега! Или да излязат от тях… А у нас, с изключение на 1-2 уикенда, почти не видяхме сняг. Нооо, да го подкараме все пак хронологично.
ДЕКЕМВРИ
Декември стартира с една прекрасна разходка до х. Ехо, в една още по-прекрасна компания. Планът беше да минем по една по-малко известна пътека – от проход Богое през вр. Кашка и вр. Ушите.
Напук на прогнозата за лошо време и плътна мъгла, взехме че хванахме страхотни условия! Мъглата се стелеше в краката ни като спокойно море, всякакви ридчета и връхчета около нас стърчаха като малки островчета, а други по-високи облаци преливаха през главното било и рисуваха невероятни картини.
Гледките се редуваха една след друга, а този маршрут се оказа истинско бижу! Толкова се бяхме отплеснали в зяпане и снимане, че не усетихме кога наближи залеза, а ние все още бяхме далеч от крайната цел. Само още една последна снимка обаче, преди да прибера фотоапарата.
Челници, котки и газ напред по тясното ръбче. В един момент мъглата ни захлупи напълно и последва играта „Намери следващото колче в тъмницата при 2 метра видимост“. Не е за пръв път.
На другия ден брулеше вледеняващ вятър, а гледките не спираха да удивляват! Имаше огромно слънчево хало, точно над Юмрука.
А мъглите отново препускаха през билото и рисуваха сурови, но красиви картини! Истинска зимна планина!
На връщане, вятърът и мъглата бяха сътворили чудеса в гората.
Както казах, зимата започна обещаващо! Иииииии след това някой натисна някакво копче някъде и всичко приключи. Температурите скочиха до над 10°С, курортите отложиха откриването на зимния сезон, а аз закрих годината карайки колело по тениска.
ЯНУАРИ
Новата година стартира безснежно в Родопите. След това продължи с безнежна разходка до х. Тъжа. Най-накрая към средата на месеца успях да намеря малко сняг на вр. Белмекен. Ама толкова малко, че дори и снегоходки не ми се наложи да слагам. Но пък за снимки донякъде ставаше. Вятърът беше рисувал красиво по околните склонове.
Както винаги на самия връх брулеше зловещо и не можеше да се стои много-много. А слизането, за разлика от безкрайното качване, винаги разкрива красиви гледки. Хоп, тук връхче, хоп, там язовирче.
В края на месеца и Витоша показа малко зимни красоти.
ФЕВРУАРИ
В началото на февруари отнякъде се зададе студен атмосферен фронт и изсипа над метър пудра по склоновете на Стара планина. Дивото зовеше и нямаше как да устоим. Събрахме се стегната група и се нахендрихме на едни склонове и в едни условия, където нямаме работа. С две думи – красиво бедствие! Цял уикенд не видяхме нищо друго освен сняг, мъгла и входната врата на хижа Бенковски. Но пък беше страхотно!
След това дойде време и за 3 дни приключения и адреналин по време на традиционния зимен фестивал на хижа Плевен. Ами… какво да ви кажа… температурите си бяха направо пролетни и фестивала премина в лежерно кибичене и яко лафче на хижата. Но пък там човек никога не може да се оплаче от гледките!
Иииии общо взето това беше за зимата. Слаба реколта, но пък си имаше своите красиви моменти. Навън вече чуруликат птички, цъфтят всякакви шарени цветя, а аз трябва да ъпгрейдвам байка и да го разкатая от каране. Трябва да се влиза във форма, че за лятото има големи планове, ама какво и дали, само времето ще покаже.