Гледайки в архивите на блога, не съм правил равносметки от 5 години насам. А също така няма как да пропусна и факта, че през миналата година съм се отбил само един път да ви разкажа нещо в блога. Нали сега му е времето за обещания, та си обещавам през новата година да бъда по-активен. Защото реално погледнато 2016-та за мен не беше съвсем безплодна. Даже беше по-резултатна от 2015-та. Надявам се този възходящ темп да се запази и през тази година.
Та, да започна по същество. Голямата новина за годината е, че в края на февруари се сдобих с дрон. Няма такъв кеф, казвам ви! Отваря един изцяло нов свят за творческо развитие и креативен поглед над света. Равносметката ще бъде само със снимки от дрона, защото въпреки поривите на мотивация, мързелът не ме е пуснал напълно и не малко снимки от фотоапарата си седят необработени на харда. Но пък надявам се, че в даден момент ще ви ги сервирам със съответната история тук в блога.
Да започваме.
МАРТ
През почивните дни в началото на месеца си спретнах едно трипче с приятели. Малко моренце и малко Родопки. Март не е най-фотографския месец от годината, а аз тепърва още се учех да управлявам летящото чудо, та от морето не стана нищо. Но в Родопите изкарахме един дълъг следобед над онзи Завой, припичайки се като гущери на слънцето. Усещането за простор, което има на това място е невероятно! Не случайно е станало такова клише сред фотографите. С помощта на новата играчка обаче успях да намеря по-различен поглед, а меката светлина на късния следобед допринесе за направата на първата сериозна снимка с дрона.
АПРИЛ
В края на април настъпва един от любимите ми сезони – пролетта. Всъщност и есента и зимата са ми едни от любимите сезони, ама да не се отплесваме. С какво ми е любима пролетта ли? ЗЕЛЕНООООО! Всичко наоколо става ЗЕЛЕНООООО! (Не се стряскайте, просто леки психични отклонения на тема ЗЕЛЕНОООООО! Всичко е в рамките на нормалното). Та обикновено в края на април пролетта буквално избуява с невероятна сила по скалите в Белоградчик. Нямах търпение да настъпи този момент, за да врътна няколко кръгчета с дрона (Oh boy, oh boy, oh boy!!!). Естествено тук настъпиха и първите инфарктни моменти по време на полет. От сега ви казвам – не се подлъгвайте по молбите на познати – „Я отиди до тая скала“, „А я отиди до оная“, „Завърти се ей там около онази“. Защото в един момент без да се усетите, дрона ще се скрие зад някоя скала, ще изгуби връзка с дистанционното, ще изгубите визуален сигнал и тогава… ИДВА ПАНИКАТААААА!!! За щастие бях достатъчно предвидлив да настроя умната машинка, ако по някаква случайност (тъп пилот!) изгуби сигнал, да се издигне на достатъчна височина и да се върне към мястото, откъдето е излетяла. Браво на машинката! И браво на китайците, дето са я направили! По-новите модели даже са по-умни и по-послушни от кучето ви. Единствения кусур е, че без да се усетите двете батерии заминават, а пък вие още не сте направили никакви снимки, щото слушате тълпата, дето се е насъбрала около вас и заради която за малко не си разбихте дрона.
В нас с нетърпение гледах мигащите лампички и се молех батериите да се заредят преди да настъпи залеза. С мръсна газ излетях през вратата, след като процеса завърши. Покатерих се на една от любимите си скали, точно в момента, в който слънцето се скри под хоризонта и оцвети леко облачетата в небето. Първи тестове при по-слабо осветление, снимки в контра, клинче, всичко точно!
Значи могат да се правят и такива снимки, точно както с фотоапарата. Май само млечен път не може да снима това чудо. За водопади на бавна експонация имам идея как могат да станат нещата, ама още не съм пробвал.
МАЙ
През май се замъкнах отново към южното ни Черноморие. Взе че много ми хареса там. Ама то срамота да не бях обикалял до този момент красотите, които се спотайват там. Добре, че беше Клюкарника, за да разбера, че Ицака също се подвизаваше там. Не се бяхме виждали от години с него, нямаше как да не се засечем. А и друго си е да те разведе някой, който познава мястото. Походихме няколко километра по брега на юг от Синеморец, а аз не можех да повярвам на очите си. Морето имаше уникален тюркоазен цвят, който бях виждал само по филмите, снимани някъде из тропическите лагуни. Спряхме на едно място, вдигнах дрона и… като детенце в Джъмбо – яяяя, скаличка! Яяяяя, по-хубава скаличка! Еееее, гледай оная там каква е! Ееее, я чакай да видя колко високо мога да го вдигна и как ще се вижда тогава. Та общо взето батериите заминаха, а аз успях да направя само една що-годе прилична снимка сред цялото разнообразие.
Когато се прибрах след почивката в София – шок и ужас! Не знам как, кога и какво съм натиснал, но всичките снимки вместо в RAW съм ги снимал в JPEG. Ужас! Добре, че белия баланс беше верен, та само пипнах мъничко контраста и снимката мина метър.
ЮНИ
Настъпи лятото. Не че го мразя, ама не го харесвам! Не обичам да ми е жега, не е много подходящо за снимки, а вече като няма лятна ваканция… не остана какво да ми харесва в този сезон. Е, относно снимките… абе почти по всяко време на годината може да се намери по нещичко за снимане. Пък и с дрона си позволявам да снимам и в не чак толкова хубава светлина. Та, юни месец е подходящ да се дебне залез на Златните мостове във Витоша. Тогава слънцето докосва вечер хоризонта в точката, към която „тече“ каменната река. Позиционирах се на място предвидливо, около час преди залеза. Светлината беше станала мека, имаше подходящи облачета на точното място, оцветени в жълто от слънцето. Абе, идилийка! Не можах да се стърпя, вдигнах дрона във въздуха. Ако му свършат батериите преждевременно, взел съм и фотоапарата. Просто тоя залез няма къде да ми избяга (Пфффф, да бе :D).
Покръжах си хубаво, батерийката се изтощи, сложих си другата, всичко точно. Да, ама нещо перфектните ми облаци започнаха да се разотиват, точно в момента, в който ми трябваха най-много. Втората батерия на дрона също преполови живота си, а аз все още не си бях харесал готина композиция със залеза от въздуха. Смъкнах си го нисичко над морената, щракнах си кротичко снимка, която общо взето може да се постигне и с фотоапарат от земята и го приземих, точно навреме преди да се разпищи, че няма повече ток. Реших да ударя и една с фотоапарата, нали уж с по-голямата матрица, с по-хубаво качество и без да прегаря в най-светлата част, ама залезът вече съвсем беше избягал. За пореден път ми се присмя, че си правя планове, точно на това място.
ЮЛИ
Ах, юли! Месецът на непоносимите жеги! Добре, че Витоша е наблизо, та да потърся спасение и да вечерям някъде на прохладно, край някоя рекичка в гората. Моментът беше подходящ и да си потърся някое малко самотно пътче, виещо се през иглолистните гори. Е, конкретната снимка, която преследвах, не ми се получи, ама пък и тази случайната не е чак толкова зле.
АВГУСТ
Време беше за заслужен едноседмичен отпуск. Багажника на колата, барабар със задните седалки наблъскани до горе с багаж, приятелката на седалката до мен, ухилена до уши и газ към Родопите. Няма да обяснявам надълго и нашироко къде скитахме, щракане като цяло много, снимки – почти никакви. Лято е все пак, какво очаквате.
Първата приятна изненада дойде съвсем в началото на пътуването. Отбихме се на Цигов чарк, въпреки огромното стълпотворение от хора, защото горях от нетърпение да щракна островчето в язовир Батак от въздуха. Още с изваждането на дрона ни налази тълпа зрители (основно 3+), ама нали си имам подкрепление, не ми се наложи да давам обяснения, а се концентирах върху управлението. С интерес установих, че островчето, което от брега изглежда кръгло, всъщност има мидена форма. Някои хора даже го оприличиха на разполовена папая.
Зачудих се какво е това странно бяло нещо по дърветата. Дали бяха следи от някакъв горски пожар, гасен с хеликоптер? И гората една такава странно изсъхнала. След като се прибрахме в София, научих и отговора – голяма колония птици прекарва там лятото и като се натъпчат хубаво си кацат по дръвчетата на острова, където няма кой да ги безпокои и си дрискат на воля.
Два дена по-късно бяхме на обиколка из ждрелата. Когато тръгнат през Буйновското, много хора се отбиват нагоре към Ягодина или стигат най-много до Ягодинската пещера. Но над нея красотите край пътя не спират. Вековни иглолистни гори покриват стръмните склонове, пътят криволичи покрай реката и навсякъде цари едно невероятно спокойствие.
СЕПТЕМВРИ
През септември отново имаше четири почивни дни. Как да ги оползотворим? Ами моренце много ясно! Хайде пак към южното Черноморие. Уж всичко хубаво, уж топло и в момента в който обухме джапанките и взехме под ръка хавлиите, слънцето взе че се скри и задуха студен вятър. Еми, като не можем да се къпем, поне да се поразходим по косата на Велека и да ударим по някоя снимка.
На другата сутрин се запътих към Корабите. Там Тюнчер вече беше разпънал статива, въпреки не особено обещаващите условия. Мъчих с фотоапарата от брега, не става. Хем клишенце, хем слънцето изгрява зад брега вдясно. Мдааа, време е за дрона. И с него нещо не изглеждаше много хубаво, ама карай, поне да му източа батериите докрай. Тъкмо и втората батерия взе да издиша, когато слънцето се скри зад ниските облаци на хоризонта и картината стана много красива. Криво-ляво направих една панорамка.
Мъчих след това отново с апарата ама пак нищо не стана. Казах ви аз, че има някаква магия в тоя дрон. Определено снимките с него се различават.
На другия ден реших, че залеза ще се дебне край Дарданелите. Хубаво, ама за малко да го изпуснем, докато пристигнем на място. Даже ако трябва да бъдем точни, направо си го изпуснахме, но все пак реших да пробвам какво ще се получи с дрона в този случай. Заради поривите на вечерния бриз и слабата светлина, половината снимки се поразмазаха леко и директно отидоха в кофата. Другата половина ги прецаках аз, защото съм тъп и не загасих LED светлините на дрона и когато се постъмни още малко се появиха едни отвратителни червени флеъри в снимките. Общо взето само тази успях да спася.
ОКТОМВРИ
Настъпи октомври и аз отново бях щастлив, защото на вратата чукаше един от любимите ми сезони – есента! Реших да я посрещна на едно специално място – малкото магазинче за мекици до Рилския манастир. Да не си помислихте, че съм тръгнал да снимам манастира от въздуха? Пффф, не разбира се, още му беше рано, половината гора беше още зелена. Но пък какво по-хубаво от закуска с мекици на Рилския манастир! Е, добре де, реших и малко да разузная все пак, дали ще я бъде тая есен и кога да я очаквам все пак. Както казах, край манастира все още ѝ беше рано. Затова се пренесохме на Стобските пирамиди.
Там общо взето беше доволно скучно, даже за пръв път идвам толкова рано, че касата работеше и ме таксуваха за вход. От тая година слагам бариера на пътя на Фалковец и таксувам по два лева всеки, който мине оттам и види Белоградчишките скали! Та, за Стобските говорех… още беше рано и слънцето печеше доволно, контраста беше зверски, а от въздуха (абе то и от земята с фотоапарата като ги снимаш си е така) всичко беше един хаос от форми и сенки. Карай, да върви. Отиваме към Овчаренския водопад. Там слънцето вече се беше скрило зад планината и всичко беше приятно. Като изключим, че и тук есента още не беше пристигнала. Е, колкото толкова.
Направих и един кратък полет нагоре по реката, показаха се няколко малки и един по-голям водопад, които някой ден може да реша да посетя лично и отблизо. Но още не съм се навил, твърде дивашки е терена там. С втората батерия пробвах да направя и някакво клипче на водопада. Е, не ми се получи особено, ама все пак това беше първият ми напън да снимам и обработвам видео, така че за сега толкова. За в бъдеще очаквайте малко повече. Ето го и въпросното клипче.
Към края на месеца есента вече беше настъпила повсеместно, а аз имах късмета да направя една много кратка, но изключително красива разходка до хижа Плевен. Колко кратка ли? Ами качихме се, снимах половин час, мъглата падна и се върнахме обратно надолу, защото взе и да се стъмва.
Но леле, колко красив беше Северния Джендем! Една от най-красивите гори, които съм виждал през живота си! Подобно нещо съм срещал само край Рилския манастир преди няколко години. Направих няколко полета над Джендема, опитах да снимам и клипчета, които може и да пробвам някой ден да обработя, но това все още не е сигурно. Опитах се да доближа и някои от безбройните безименни водопадчета по склоновете на Ботев отсреща, но първо че обхвата взе леко да се губи и второ, батерията пада много бързо при полет с максимална скорост и дрона взе да мрънка, че иска да се връща. Щракнах си ей това бижу обаче, докато го прибирах.
НОЕМВРИ
Все още беше останало мъничко есен край Белоградчик. Там рядко се случва да има много красива есен, но някакви остатъчета се запазват сравнително дълго. Реших, че ще дебна изгрев. Да, ама облаците които видях през прозореца и изглеждаха обещаващи, се бяха изпарили за 10-те минути, които ми бяха необходими да стигна до позиция. Дрона отново спаси проблема. Докато хвърчах сред скалите и се чудех какво да измисля, взех че случайно минах зад ей това стърчащото.
Рязката сянка, която хвърляше беше много впечатляваща. Сега даже съжалявам, че не съм го заснел и на клипче. Една бърза вертикална панорама и обратно за смяна на батерии. (Ако вече ви стана досадно да го чувате, представете си колко е гадно докато снимате. Минат се не минат 15 минути и големия стършел припищи, че няма ток). С новата батерия направих още една врътка, но слънцето вече беше прекалено високо и светлината прекалено остра. Но реших все пак да се позавъртя около Гъбите. Хмммм, няма ли как да позиционирам дрона така, че слънцето да се подава в дупката между тях… Яяяя, взе че стана!
И последната хубава снимка за годината (и мой личен фаворит) се случи на следващата вечер. Историята я описах подробно в предишния пост на блога, така че няма да ви занимавам отново. Пък и се преуморих вече от писане, имайте малко милост, все пак съм отвикнал.
ДЕКЕМВРИ
Какво за декември? Нали ви казах, че през ноември направих последната си хубава снимка за годината с дрона. Декември по традиция е месец, в който работата ти се струпва изневиделица на главата, а когато все пак успееш да я свършиш е пълно с празници и отрупани маси, така че не остана време за снимане.
Хайде със здраве и да стискаме палци 2017-та да е щедра откъм кадри и истории!
Още мои снимки може да намерите на Фейсбук страницата ми.
Коментирайте и споделяйте на воля! :)
Colorscapes 