12.01.2019
Замръзналите езера са една от най-любимите ми теми за снимане. Абстрактните форми в леда, безбройните мехурчета, снежните навявания и онези дълбоки сини нюанси… Наистина малко неща могат така да ме запленят!
28 mm, iso 100, f/2.8, 1/60 сек.
За пръв път видях такива снимки (не точно такива, каквито ще видите тук, ами на замръзнали езера сред дивата природа) преди доста години в тогавашната Библия за пейзажна фотография – сайтът TimeCatcher. Ако не сте го чували, значи не снимате достатъчно отдавна, но няма смисъл да го търсите, защото отдавна е свален. Та в този сайт за пръв път видях снимки на замръзнали в леда мехури от езерото Ейбрахам, както и неверояния прозрачен лед на Байкал. И така, дълго им се любувах, докато един ден през 2011-та година имах възможността да се разхождам върху дебел прозрачен лед на Седемте Рилски езера. Усещането беше неземно! Първоначалния страх от неизвестното, дали леда е достатъчно дебел, дали ще ме издържи, или ще пропадна някъде и ще замръзна до смърт… адреналина от първите стъпки по хлъзгавия лед и опита на сърцето ти да изскочи (я през гръдния кош, я оттам дето казват че излизала душата…), първите звуци от пропукващ се лед в далечината и накрая… накрая онези неземни звуци! Песента на леда! Песента, която всеки човек, който се възхищава на природата, трябва да чуе поне веднъж в живота си!
28 mm, iso 100, f/4, 1/200 сек.
Доста се отплеснах с това въведение, но наистина това е едно доста специално за мен преживяване! Преживяване, което определено не изпитах този ден, когато излезнах да снимам замръзналия язовир Панчарево. Но преживяване, което изниква в съзнанието ми, всеки път когато когато видя замръзнало езеро. Та във въросния ден, когато отидох на Панчарево, беше в периода от януари, когато за повече от седмица температурите не се вдигаха над нулата. Почти целия язовир беше скован в лед, покрит с тъничък слой сняг и приличаше на една огромна бяла тепсия.
28 mm, iso 100, f/4, 1/120 сек.
Тук-таме се показваше открит лед, но честно казано, гледайки го от брега, не очаквах че ще има такова разнообразие от форми. За щастие, магията на въздушната фотография е в това, че в момента в който погледнеш нещата отгоре, всичко познато изчезва. Заобикалящият ни свят се превръща в серия от абстрактни картини.
28 mm, iso 100, f/4, 1/120 сек.
лек кроп
Въпреки че управлявах дрона седнал на топличко в колата, без да мога да използам останалите си сетива, визуалната картина, която идваше от дрона беше достатъчна да ме потопи в онази магия, за която ви разказах в началото. Дори обикновените кейчета, лодки и понтони изглеждат коренно различно, когато прибавим ледената прегръдка на зимата и гледната точка на птица.
28 mm, iso 100, f/4, 1/200 сек.
iso 100, f/4, 1/60 сек.
панорама от 5 кадъра на 28 mm
iso 100, f/4, 1/200 сек.
панорама от 5 кадъра на 28 mm
19.01.2019
Няколко дни по-късно реших да се разходя и до Пасарел, да видя как стоят нещата там. Дали защото бързах да пътувам малко по-късничко през деня, дали заради някаква друга настройка, но не успях да харесам ледените форми на това място. Тук ледът в по-голямата си част не беше покрит от сняг, но формите бяха тотално хаотични. Хаосът е навсякъде в природата и най-голямото предизвикателство във фотографията е да вкараш някакъв ред в този хаос… да го композираш по някакъв визуален начин, приятен за окото. Е, на мен ми беше изключително трудно да намеря какъвто и да е порядък. Затова просто се съсредоточих върху мостчето, под което водата привидно не беше замръзнала. Но когато се вгледах по-внимателно, осъзнах че това просто е прозрачен лед, в който имаше едни мънички бледички формички.
28 mm, iso 100, f/4, 1/13 сек.
Сега, когато пиша тези редове, навън грее слънце, температурите достигат до 15 градуса през деня, нищо че е февруари, а аз си мечтая за истинска зима и за онази ледена приказка, та дори и гледана през дисплейчето на телефона, докато управлявам дрона.
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 