Ааааа, март месец! Всъщност не… докато се наканя да напиша настоящите редове, то станало април. Цветенца, птички, пчелички… или както се казва – пролет пукна, ние не! А не е като да нямаше старание за последното през зимата от моя страна. Фотографските блогове у нас отдавна замряха, включително и моя, но от време на време се появява по някой порив да споделя какво и къде снимам. Та ще пробвам по подобие на Ицката на сезонна база да давам кратък отчет, току-виж се получи.
ДЕКЕМВРИ
Декември по традиция е слаб месец. Зимата още не е дошла, всичко е кафяво и грозно, а от празници не остава много време за друго. Но с първия сняг на Витоша се качих до Черни връх за един залез, да си припомня как се снимаше с ръкавици и на отрицателни температури. Прогнозата за разкъсана облачност на нивото на върха закова и залеза се оказа много приятен, но картата памет на дрона реши да прояви характер и се оказа, че е записала само 1/3 от всичко, което снимах. Е, поне нещо е по-добре от нищо.
28 mm, iso 100, f/4, 1/500 сек.
Напук на предни години, този декември се оказа доста снежен, особено в планината и седмица преди Коледа газихме през преспи до гърдите към хижа Мазалат. Всъщност някой преди нас беше газил в преспи до гърдите, а нашата групичка се възползва от пъртината и благодарение на това можехме да се дивим на спокойствие на магичната гора. Скреж, мъгла и щипкащи -15 градуса. Всичко беше като в приказка! Зима в най-чиста есенция!
30 mm, iso 200, f/5.6, 1/100 сек.
лек кроп
На другия ден пък беше пекнало едно слънце, красота! От този вид зимни дни, на които всички се радват.
600 mm, iso 100, f/5.6, 1/1250 сек.
Гората на връщане отново беше магична, но този път по различен начин. Все едно зад хълма се беше отворил вълшебен портал между измеренията и от него струеше светлина. Извадих апарата от раницата, повъртях се няколко минутки наляво-надясно, насочих го към светлината и… в този прекрасен момент сонито реши, че му е твърде студено и издъхна. Сложих нова батерия, направих още няколко кадъра и… сестра, запишете час на смъртта. Трябваше да си взема аз добрия стар канон в тоя студ…
26 mm, iso 100, f/5.6, 1/320 сек.
ЯНУАРИ
След новогодишните празници и традиционните 3 дена яли, пили и се веселили, реших че е време да се разтъпча малко. Добре, че Витоша е наблизо. Сняг и условия липсваха, но след залеза се заиграх с дългото и една брезичка.
600 mm, iso 400, f/4, 1/80 сек.
Следващите дни реших да се метна до Рила. Още по пътя натам се разкриха страхотни панорами към Мусала. Бурен вятър вдигаше снега от билото и го пренасяше на километри. Представих си какво ли е да си в този момент горе.
370 mm, iso 100, f/5.6, 1/2500 сек.
Всъщност, по-късно през деня, когато се качих до Харамията си отговорих на този въпрос. Залеза отгоре обаче беше скучен. На другия ден се затътрих до едно от най-панорамните връхчета в цяла Рила – Зекирица. Връхче силно казано – просто една гола поляна насред гората. Но пък каква гледка – Мусала, Будачки камък, Поповите капи, Купените, Ловница, Мальовица, Зелени камък, Харамията, Отовишки, Кабул – всичко това се виждаше като на длан! Само един дълъг обектив и динамично време и човек може да откара цял ден снимайки там без да мърда.
300 mm, iso 100, f/5.6, 1/2000 сек.
След това един уикенд трамбовахме из Земенския пролом. Интересни скалички има там, но за фотография се оказа доста куцо място. Мъчих се да снимам един кълвач. Пилето постоянно бягаше от кадър и беше изключително трудно. Това е най-доброто, което успях да хвана. Ако правилно го определям, трябва да е малък пъстър кълвач.
600 mm, iso 100, f/4, 1/250 сек.
кроп
Един мъглив следобед се качих отново до Черни връх. Лека тренировчица и гъбено шкембе винаги са добре дошли. А на платото духне ли малко ветрец ей тия екземпляри с кайтовете са неизменна част от пейзажа!
58 mm, iso 100, f/5.6, 1/1000 сек.
В края на месеца се разходих до хижа Македония и Голям Мечи връх. Ниски облаци скриваха част от рилските върхове, но пък в зимната планина с дългия обектив винаги може да се заиграеш с различни композиции.
420 mm, iso 100, f/5.6, 1/1250 сек.
360 mm, iso 100, f/5.6, 1/1600 сек.
На слизане към Картала ни изненада приятен залез, докато над нас се сипеше сняг на парцали Не бях ставал свидетел на подобна гледка до този момент!
178 mm, iso 100, f/5.6, 1/80 сек.
ФЕВРУАРИ
Февруари започна с качване до хижа Амбарица. Въпреки че условията не бяха особено обещаващи, успях да се изритам навън за залеза. Качих се малко над хижата и зачаках. В един момент Бате Райко пусна срамежливо един лъч измежду облаците, колкото едва-едва да погали Купена.
380 mm, iso 125, f/4, 1/100 сек.
Западния склон на Жълтец се порадва на малко повече светлина. Така и не успях да реша, коя от двете композиции ми допада повече.
308 mm, iso 100, f/4, 1/100 сек.
180 mm, iso 100, f/4, 1/100 сек.
На следващия ден се качихме до билото на Балкана. Придружаваха ни бурен вятър, красиви гледки и абстрактни картини, накъдето и да се обърнеш.
28 mm, iso 100, f/5.6, 1/1600 сек.
Последва разходка из Пирин до връх Ореляк. Традиционно за топлите зимни дни в ниското се беше настанил плътен смарангясник. Уж за гледки бяхме тръгнали, а повече ни се налагаше да гадаем по силуетите какво виждаме. Залеза обаче беше изненадващо красив.
465 mm, iso 200, f/4, 1/320 сек.
А Бате Райко тихичко се скри в смарангясника.
600 mm, iso 100, f/4, 1/640 сек.
лек кроп
Последваха 4 дни на хижа Плевен за зимния фестивал организиран от Школата по алпинизъм и катерене. И нали отивам да приключенствам и да катеря замръзнали водопади, защо да си нося фотоапарата. Грешкааааа! Първата сутрин на хижата ни посрещна със силни ветрове и отново онези сюрреалистични гледки на вятъра, който носи сняг във въздуха.
300 mm, iso 100, f/6.3, 1/250 сек.
Добре че беше един приятел да ми услужи с неговия апарат да поснимам малко. Как да не я обича човек тази хижа! Пиеш си кафенцето и ставаш свидетел на ето такива картини!
160 mm, iso 100, f/6.3, 1/250 сек.
Веднага след Плевен се надигнахме с Краси и Ицката за няколко дена на Тевно езеро – идея, която Краси беше подхвърлил още в началото на годината. За там мисля да напиша отделен пост, тук само ще хвърля едно вале пика и ще кажа, че резултатите надминаха очакванията ми!
58 mm, iso 100, f/4, 1/200 сек.
Месеца приключи с каране (добре де, опити за каране) на сноуборд на Банско. Качихме се до най-горната лифтова станция да се порадваме на гледките. От време на време по някоя луда глава се отправяше нагоре по ръба към Тодорка в търсене на повече адреналин от карането.
200 mm, iso 100, f/5.6, 1/3200 сек.
МАРТ
Какво, март бил пролетен месец? По принцип да, но астрономически погледнато първата половина си е още зима. А пък високо в планината, откъдето и да го погледнеш си е зима! Отново си избрахме един от най-студените уикенди да ходим да бедстваме в Рила. Но пък двоен рожден ден на хижа Иван Вазов е страхотен вид бедстване! -18 градуса ли? Няма занчение, подай виното там!
308 mm, iso 100, f/5.6, 1/2000 сек.
лек кроп
Великата Рилска пустиня изумява с мащаби и тишина.
190 mm, iso 100, f/5.6, 1/800 сек.
А гледките от Зелени рид пък… е, май няма нужда от обяснение :)
60 mm, iso 100, f/5.6, 1/2000 сек.
Студовете, ветровете и красивите картини в зимната планина нямат край. Следващата дестинация е хижа Яворов. Скиорчета, борчета, пудриччка и онази невероятна гледка към Стъпалата!
70 mm, iso 100, f/8, 1/1600 сек.
лек кроп
С тази снимка мисля да ударя спирачка. Във високата планина зимата продължава, но вече не е същата. Красивите структури в снега изчезват. Усеща се пролетния полъх. Време е за нови вдъхновения и приключения. Да видим какво ще ни предложи пролетта! :)
Colorscapes 
Чудно! Благодаря за споделените кадри, така приятно представени с думи! 🥰