Пек, жега, комари… лятото вече се е настанило комфортно в ежедневието ни, а аз с триста зора се насилих да си седна на гъза, да обработя няколко снимчици и да сглобя тази публикация. Ноооо по-добре късно, отколкото две години по-късно…
МАРТ
Първите дни на пролетта обикновено са скучни за снимане. Всичко все още е кафяво и безинтересно, а дори високо в планината зимата вече не изглежда по същия начин. Една вечер реших да се правя на уайлдлайф фотограф в Борисовата градина. Е, не ми се получи особено. Единствено този скорец успях да щракна що-годе прилично.
530 mm, iso 400, f/4, 1/640 сек.
кроп
АПРИЛ
Когато навсякъде е скучно за снимане или пък времето е кофти за разходки по високите планини, Врачанският балкан е резервен вариант номер едно! Винаги има какво интересно да предложи, особено ако имаш дълъг обектив. Цял ден може да съзерцаваш скалите и да откриваш всевъзможни шарки и форми.
600 mm, iso 100, f/5, 1/400 сек.
255 mm, iso 100, f/4, 1/800 сек.
Последва едно готино изкачване до Мальовица в тежък мокър сняг, но с прекрасна компания и привкус на ром от Мавриций. На слизане от върха, малко преди Втора тераса видях тези невероятни лишеи, изпъстрили един оргомен боулдър. Нямаше как да ги подмина просто!
600 mm, iso 100, f/5.6, 1/640 сек.
255 mm, iso 100, f/8, 1/250 сек.
И точно когато човек вече си мисли да слага летните гуми на колата, взе че премина последната епична зимна буря за сезона. Газ към Черни връх! Във всякакви условия съм се качвал нагоре, но чак в толкова отвратителни не бях… Мрак, мъгла, пронизващ вятър и заслепяваща виелица. Видимостта рядко позволяваше да видиш нещо по-далеч от върховете на обувките си. Дори коловата маркировка беше безполезна! Слава на съвременните GPS технологии и на телефона, че не умря в студа. Но пък изгрева беше епичен!
380 mm, iso 100, f/4, 1/250 сек.
Утихващия вече вятър не спираше да носи сняг във въздуха, а ниското насрещно слънце вкарваше огнени цветове.
350 mm, iso 100, f/4, 1/640 сек.
Последваха още набези към Врачанския балкан, но основно безплодни. Все не уцелвах условия, или пък мързела надделяваше в посока бичене на айляк в близост до колата, вместо трамбоване и търсене на нови и интересни позиции за снимане. Е, айляка по полянките не беше пълно капо.
600 mm, iso 100, f/4, 1/320 сек.
МАЙ
Ааааааа, месец май! Може би един от най-красивите месеци – истински рай за пейзажния фотограф! Всичко живо хуква да снима събудилата се природа, а аз… аз почти не извадих апарата от нас :D Вместо това се отдадох изцяло на приключения и адреналин!
600 mm, iso 100, f/4, 1/500 сек.
В първите дни от месеца се пуснах на един катерачен трип до Метеора. Шеметно високи скали, адреналин, страх, миниатюрни хватки, ронещи се стъпки, рапели в камбана… 4 дни, в които живота тече на бързи обороти, случват се хиляди неща, а всички сетива са обострени на макс! 4 дни, в които се чувстваш истински жив! Времето за снимки обаче беше от възможно най-гадния тип със запушено сиво небе и освен снимките за спомен, успях да открадна само няколко подобни близки планове на шарки и текстури.
310 mm, iso 100, f/5.6, 1/200 сек.
Последваха още уикенди отдадени на катерене, а заедно с това направих и първи стъпки, или по-скоро врътнах първи педали в планинското колоездене.
310 mm, iso 200, f/4, 1/400 сек.
лек кроп
Взех, че се запалих доста, а покрай това в главата ми се завъртяха разни идеи за екшън фотография. Кой знае, може в бъдеще да развия някои от тези идеи, за сега само крада разни моментчета и повече се наслаждавам на самия спорт.
70 mm, iso 200, f/4, 1/125 сек.
лек кроп
В края на месеца пък се пуснах на друго ново за мен приключение – 4 дни каяци около гръцки острови, арки и пещери.
Отново невероятни изживявания, но този път дори не си и помислих да мъкна апарата с мен. Абсурд беше да рискувам досега му със солената вода. Един фотоапарат вече го готвих с ориз… Щраках от време на време с телефона, а последната вечер в къмпинга все пак извадих и Сонито да пощракам на брега, ей така колкото да се отчета, че изобщо съм го носил на този трип.
410 mm, iso 100, f/4, 1/250 сек.
В последните дни разходих апарата до Козя стена, разбира се без да го вадя от раницата. Нямах широко стъкло под ръка, затова си щраках редовните клишета с телефона. Връхче, тучна зелена полянка и бела балига за преден план. Така като се замисля, това май е най-пролетния ми кадър в цялата публикация.
ЮНИ
Юни си е направо летен месец, нооо за целта на тези публикации ще се придържам към астрономическите граници на сезоните. Открихме месеца с поредния байк трип, а скоро след това започна и сезона на бурите. В една от малкото съботи, които прекарах в нас, чудейки се кога ли ще спре поредицата от потопи, фейсбука ми изведнъж беше залят от снимки и клипчета на Врачанска скакля, работеща на максимални обороти! 140-метровото митично чудовище на Северозапада, което я се покаже веднъж в годинатя, я не. Бахти тъпака, как не се сетих по-рано, че условията са перфектни за това нещо! Деня за съжаление беше заминал, а на другата сутрин когато пристигнах във Враца, водната стихия беше намалила драстично дебита си. И пак, гледката си беше впечатляваща!
28 mm, iso 100, f/4, 1/320 сек.
В последните дни от пролетта се разходих из прохладните гори на Стара река. Карловското пръскало ми е един от любимите водопади и никога няма да ми омръзне да седя пред него и да го зяпам с часове. Макар че е леко особен за снимане… Не ми помогна и това че си бях забравил ND филтъра… Поляризатора също… Бях и с едно джобно стативче… Абе, сериозна подготовка отвсякъде!
24 mm, iso 64, f/16, 1/3 сек.
На следващия ден имах няколко часа за убиване и разбира се отново кесих при водопада. Едно ярко слънце се беше облещило и беше направо абсурдно за снимане, но тогава започнах да се заглеждам в съвсем малките детайлчета из гората и неусетно почнах да щракам всякакви глупости. Естествено 99% от снимките тотално не ставаха за нищо, но пък самото преживяване беше доста зареждащо, а тук-таме изскачаше и по нещо, което става за гледане.
600 mm, iso 1600, f/4, 1/4000 сек.
кроп
122 mm, iso 64, f/16, 0.6 сек.
Толкова от мен за пролетта. Без да правя особени напъни или дори опити, взеха че изскочиха някои доста приятни нещица. Отделно все повече се заглеждам по разни дребни детайлчета, които спасяват положението, когато условията не позволяват епични пейзажи. Тъй че, никога не отписвайте ситуацията, ами се възползвайте от наличното и се старайте да се забавлявате!
Colorscapes 