Исландия 2018 – част IV

Ден 4

Алармата отново звъни по тъмни доби. Най-трудното нещо сутрин е да изкараме Ники от леглото. Топлим вода, по една Безвкусна чаша супа или Безкафе 3в1 и се товарим в Дачията. Странно е, когато се придвижваш в тъмното на непознато място. Започва да се развиделява, а ние стигаме до локацията за изгрев – Eystrahorn. По-малкият и не чак толкова известен братовчед на Vestrahorn.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
11 mm, iso 100, f/8, 25 сек.

И докато на Vestrahorn тълпите с китайски туристи са безкрайни (както щяхме да се убедим на следващия ден) тук нямаше никого, освен нас! В момента в който мръднеш само на няколко километра от известните дестинации Исландия се оказва абсолютно пуста, но не по-малко красива! Въпреки че с всеки изминал ден популярността на това място в инстаграм расте и може би го очаква същата съдба. Както и да е. Пръснахме се кой накъдето му видят очите. Аз започнах да обикалям малките локви да си търся отражения. Вятърът осуетяваше плановете ми, докато не намерих една съвсем мъничка, която беше абсолютно спокойна. Перфектно! Точно каквато ми трябва!

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, ND64 филтър, статив
11 mm, iso 100, f/10, 20 сек.
лек кроп

Бате Райко беше решил, че днес не му се става рано и ще си поспи до късно. Ама посвикнахме… Наистина за целия ни престой май успяхме да го видим само 3 пъти и все за кратко. Приключих с гъзенето около локвите и вдигнах глава. Къде бяха изчезнали останалите?!? В един момент видях дребни мравчици да пълзят далеееч, далеч по черния плаж.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
85 mm, iso 100, f/8, 1/40 сек.
лек кроп

Успяхме все пак да съберем стадото в някакъв момент и хванахме отново по пътя. Крайната цел за деня беше… беше… абе тоя ден нямахме цел. Искахме да стигнем колкото се може по-надалеч сред източните фиорди. Когато правех проучването си не намерих почти никакви снимки от това място. Повечето хора или не стигат до тук, или минават транзит, гонейки гигантските водопади на север по пътя. Но леле, колко неща можеха да се видят сред тези фиорди! Пътят ту се качваше високо по стръмните откоси на върховете, ту слизаше до водата. Яяяя, тука има много интересен обелиск, стърчащ самотно на плажа! Нищо, ще го запомя къде се намира и ще спрем на връщане. Даа, да… нали знаете, че няма такова нещо като на връщане, при пейзажа е тук и сега или никога. Всъщност то като цяло в живота е така, ама да не се отплесвам във философски разсъждения.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
24 mm, iso 100, f/8, 1/160 сек.

Фиордите се нижеха един след друг. Всички бяха оградени от огроооомни планини, но тук отново възникваше онзи проблем, с дълбочината и мащаба, който ме тормозеше и предния ден. Но пък гледките бяха върха! Целите планини бяха на ясно изразени хоризонтални пластове. Може би отделни слоеве застинала лава от многобройните изргивания, оформили този леден къс земя насред океана. Нагледен учебник по геология. Сигурно през повечето време съм зяпал настрани към върховете, отколкото напред в пътя.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
38 mm, iso 100, f/8, 1/160 сек.
лек кроп

A самият път също беше много интересен. В някакви моменти се появява дълга и опъната като конец права, продъжаваща километри и километри оттатък хоризонта. След това пък идваше невероятна поредица от завои, комбинирани със спускания и изкачвания. Досущ като скоростно влакче в някой увеселителен парк!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
35 mm, iso 100, f/8, 1/50 сек.

Другата изненада беше самата настилка. Перфектна навсякъде! За над 600 км изминати до този момент бях видях само няколко кръпки и нито една дупка! Докато в един прекрасен момент единственият първокласен път в цялата страна, т. нар. околовръстно на Исландия, се превърна в черен път. Вие сериозно ли?!? 600 км нито една дупка и сега изведнъж черен път?!? Да, вярно че беше само няколко километра и беше черен път, по който спокойно караш с 60 км/ч, ама все пак…

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
53 mm, iso 100, f/8, 1/125 сек.

A красивите планини край нас нямаха край! Времето във фиордите също беше интересно. В първия грее слънце и виждаш синьо небе. В следващия е мъгла и вали сняг. В третия отново е ясно и почти успява да пробие слънце, а в четвъртия – снежна виелица. Ама вее здравата! Така вее, че водопадите са готови да потекат наобратно!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
67 mm, iso 200, f/8, 1/100 сек.

И отново обичайния диалог:

– Тише, спри бе, спри, там имаше вулкан/водопад/кончета/овци/тюлен/къщички (въобще каквото ви дойде на ум)
– Нямаме време/това не е интересно/това може да го снимаш и у нас/така ли, не го видях…

Сори гайс, кво да се прави, еднолична диктатура. Който кара, той решава къде да се спира.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
iso 200, f/8, 1/125 сек.
хоризонтална панорама от 2 кадъра на 35 mm

При едно от спиранията при нас дойде млад исландец с кучето си. Той също обичал да снима. Отнесе бая похвали за страната си. После се заговорихме за исландския език и затова колко е труден за чужденците. Кво, Eyjafjallajökull? Да бе, Ейяфятлайокутъл, естествено че можем да го кажем! Всеки го знае тоя вулкан! Fjaðrárgljúfur? Фяадрарклюфюр, и това можем да го кажем, подготвили сме се, даже знаем че това е един каньон. Минахме покрай него, ама не ни остана време да го видим. Vaðlaheiðarvegavinnuverkfærageymsluskúrslyklakippuhringurinn! ?!? Вадла-КВОООО?!? Добре, а я теб да те видим. Можеш ли да кажеш чичковите червенотиквеничковчета? А непротивоконституционствувателствувайте? И нашия език не е лесен!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
85 mm, iso 200, f/8, 1/80 сек.

Драго ни беше да си бъбрим с исландеца, но трябваше да си ходим. Тия фиорди са безкрайни и няколко дена няма да ни стигнат да ги разгледаме като хората. Това беше най-източната точка на нашето приключение, а сега обратно на запад. В късния сумрак стигнахме отново до Eystrahorn. Пичове, дайте да направим по една нощна снимка, преди да се приберем. Хмммм, абе аз ли съм се изкривил нещо или тия облаци пак зеленеят? Щрак една дълга експонация и баааааам, целия дисплей е зелен! Как така бе!? Оказа се че над запушеното от облаци небе има силно сияние, което кара самите облаци леко да греят в зелено, но едва видимо за човешкото око! Докато си намеря отново локвата от сутринта и облаците взеха да се разкарват, а сиянието грейна над нас в цялото си величие!

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
11 mm, iso 2000, f/2.8, 10 сек.

За съжаление бързо се измести и вече не можех да го снимам как грее над върховете. В този момент то излизаше иззад хоризонта на изток и като една гигантска зелена река се извиваше право над главите ни, чак до хоризонта на запад. Беше феноменално! И доста ярко! Чудех се какво да включа за преден план, нямаше нищо грабващо в двете посоки, накрая му теглих една и насочих апарата на изток към фара на скалите. Оправих набързо настройките и пуснах един таймлапс, да може апарата да си щрака сам, а аз да мога да му се насладя изцяло с очите си!

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
11 mm, iso 2000, f/2.8, 10 сек.

Леелеее… това е най-феноменалното нещо, което съм виждал някога!!! Гледах право нагоре към небето, а ченето ми беше увиснало до земята… сигурно съм направил някоя и друга локвичка от лиги. Хора, това наистина не може да се опише или пресъздаде по какъвто и да е начин, това ТРЯБВА ДА СЕ ВИДИ!!! Изключително странно усещане е! Когато стоиш пред гигантските водопади, усещаш хилядите им пръски по лицето си, чуваш тоновете вода, които с грохот се стоварват в земята. А тук, тази невероятна картина се разиграва над главата ти без абсолютно никакъв звук! Нищо, което да възбуди някое от другите ти сетива. Изключително странно и адски хипнотизиращо!!! А от време на време от основната „река“ се протяга някое гигантско пипало и за секунди минава през цялото небе! Ооооооооооооооооо!!! Май току-що свърших в гащите!!!

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
11 mm, iso 2000, f/2.8, 10 сек.

В следващия момент животински рев разцепи въздуха. „Нееееееее, падна ми батериятаааааа!“. Шок… Нямаш ли резервна? Как така си я оставил в квартирата?!? Човече, в Исландия сме, как ще си оставяш резервните батерии в квартирата!?! Прибрахме се. А междувременно облаците скриха сиянието от поглед. Кой е*ал, е*ал, кака се омъжи. Прогнозата обаче вещаеше към края на нощта облачността да се разчисти, тъй че навихме алармите за 4 часа. Vestrahorn, твой ред е!


Исландия 2018 – част I
Исландия 2018 – част II
Исландия 2018 – част III


 
 
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.

Коментирайте и споделяйте на воля :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s