Лятото за мен винаги е бил най-непродуктивния сезон. Ето, дори публикацията я пускам в средата на есента. Жегата мори, въздуха обикновено е мътен, а желанието да мъкна апарата е почти нулево. Отделно това лято наблегнах повече на спортове като катерене и колоездене, което изяде от времето за ходене по високите планини и съответно шансовете за някакви прилични пейзажи през лятото. И все пак, ето няколко момента от летните месеци – малко, но от сърце :)
ЮНИ
Амииии… то такова… абе вижте пролетната публикация, нали се разбрахме че карам по астрономическите сезони, пък то от 21 до 30 юни нямаше много за снимане.
ЮЛИ
Ужас, без малко и тоя месец да остана капо. Три от уикендите ги бях посветил на катерене, а единствения, в който се качих в планината, реших че не ми се носи фотоапарат. Добре че, беше едно качване след работа до Черни връх, за да си открадна това залезче. Един от плюсовете на смарангясника през лятото, е че често може да видите слънцето като голям червен диск преди да залезе, а не обичайната прегоряла бяла топка.
600 mm, iso 100, f/4, 1/2000 сек.
АВГУСТ
Август започна с едноседмичен байк трип из Рила и Родопите. За снимане беше ужасно, за въртене в някои моменти също, но като цяло си беше кеф. Особено когато на хоризонта имаш гледки, като тази! Представям си зимата как ли ще изглежда!
200 mm, iso 100, f/5.6, 1/1000 сек.
лек кроп
След това изкарах едни четири дена на яз. Голям Беглик, където за пръв път от доста време имах възможността да релаксирам на едно място и с часове да съзерцавам дребните детайлчета от природата наоколо. И разбира се, да впрегна малко сивия мускул в посока творчество.
300 mm, iso 100, f/8, 1/15 сек.
Всеки ден ни валеше, но пък беше настъпило едно красиво безвремие с леки нотки на есенна меланхолия. Просто вълшебно! Ставаш сутрин рано, още преди другите да са се излюпили от палатките и целият бряг е само за теб. Борчета, хлад, галещ ветрец и тези красиви отражения!
125 mm, iso 250, f/5, 1/60 сек.
125 mm, iso 250, f/5, 1/60 сек.
лек кроп
След това някъде се подхлъзнеш или препънеш и като се загледаш в краката си и се пренасяш в един съвсем различен свят.
70 mm, iso 200, f/8, 1/125 сек.
Закуска, хамаци, дъжд, барбекю и безкрайно съзерцание. Огън. Звезди. Нов ден, ново утро, нови гледки и настроения. Изпарения, прихлупено небе, а Райко се бори да пробие. Уви, не успява.
87 mm, iso 100, f/5.6, 1/160 сек.
Следва нов ден, нов дъжд, малко колелета, кал, каяци, огън, смях, сън. Ново утро и нови настроения. Тежки мъгли са похлупили малкото балонче, в което съществуваме. Леко недоспал, крача по ронливите камъни, но душата ми прелива от зен и щастие.
45 mm, iso 100, f/5.6, 1/80 сек.
Красива меланхолия е обхванала брега. Леки изпарения се носят над водата, а гората е потънала в нежни студени нюанси. В такова време сякаш се потапям в някакво друго измерение и без проблем мога да напълня поне няколко карти памет. Почва отново да вали, а това за съжаление е последното утро край язовира.
237 mm, iso 64, f/5.6, 1/15 сек.
СЕПТЕМВРИ
Фотографски, лятото приключи с няколко дневен байк трип сред Белоградчишките скали. Оказа се повече бедстване и оцеляване, отколкото каране, а времето не беше особено благоприятно и за снимане. Но тук-таме имаше малки пролуки, сред които и тази с величествения Боров камък. Следващия път вероятно ще бъде с въжето и еспадрилите, вместо на педалите.
210 mm, iso 100, f/4, 1/1000 сек.
Както казах в началото – малко, но от сърце! Есента вече е тук, ще видим какви гледки ще ни донесе :)
Colorscapes 