Технически погледнато, астрономическата есен още не е приключила. Но пък есента винаги е била най-краткия сезон, поне от фотографска гледна точка. Има-няма седмица и който снимал – снимал. Цветовете отдавна са си заминали, а на места зимата вече се е настанила комфортно. Чудя се дали да не преосмисля публикациите занапред да се случват на тримесечие, а не според астрономическите граници, които и без това вече се размиват.
ОКТОМВРИ
Тази година може да се каже, че цветовете дойдоха рано-рано. Още в началото на октомври склоновете на Витоша се бяха шарнали във всевъзможни краски. Направих едно бързо кръгче до Боянския водопад, повече с цел да проуча възможни пътеки за спускане с байка, отколкото с цел снимки. Но пък от цялата работа, взе че изскочи ей този кадър.
265 mm, iso 100, f/4, 1/4 сек.
Седмица по-късно цветовете на Витоша бяха в пика си. Наговорихме се с едни приятелчета – те да си разходят кучето, а аз статива. Над Драгалевци беше приказно. Уж си в борова гора, пък навсякъде жълтеят букови листа.
265 mm, iso 200, f/4, 1/6 сек.
Ходиш, зяпаш нагоре, спъваш се на всяка трета крачка, схваща ти се врата от зяпане нагоре… абе от онези магичните разходки! Само дето в момента в който вдигнеш фотоапарата пред лице и магията се изпарява. И това дето виждаш на дисплейчето, няма нищо общо с това, което виждаш на живо. Явно беше време да използвам специалната техника в подобен момент – мазане на ниска скорост.
65 mm, iso 100, f/5.6, 1/2 сек.
Работи безотказано. Или поне ако си падате по абстракции. Не знаеш какво виждаш, но мозъка ти казва, че е красиво!
85 mm, iso 100, f/5.6, 1/3 сек.
На Комините засякохме човечета, катерещи се по скалите и си припомних как и аз откарах почти целия юли месец да вися като прани гащи по маршрутите там. На отсрещния склон тук-таме се подаваха пожълтели брезички сред борчетата. Красотичка, само да имаш дълъг обектив.
600 mm, iso 100, f/5.6, 1/13 сек.
Пътеката към Кикиш беше доволно хлъзгава от преминалата по склона мъгла. Но пък положителния резултат от това, бяха миниатюрните капчици по нападалите листа. Цели светове се разкриваха в краката ни, само да имаш око да ги зърнеш! И макро обектив да ги заснемеш. Аз такъв нямах, затова тук показвам само един безобразен кроп… а можеше цяла серия да излезе от това, еххх…
600 mm, iso 500, f/4, 1/250 сек.
кроп
Последва и малко трамбоване из Рила. За там имахме едни планове, накрая се получи друго, нищо общо с първоначално замисленото. Важното е че компанията беше топ, имаше нудли със сланина, парче кашкавал, което спаси човешки животи, а утрото ни подари тази невероятна гледка към мраморното било на Пирин!
423 mm, iso 200, f/4, 1/125 сек.
За финал на месеца отново се разходих до Боянския водопад, но там есента вече си беше заминала. Беше останал само цвят ръжда из буковите гори, който всъщност ми грабна вниманието, но за съжаление бързах да сляза по светло, че бях без челник и нямаше време да се заиграя и да видя какво може да излезе. По стръмните улички на Бояна обаче съзрях ей тоя дувар и нямаше как да не спра да го снимам.
50 mm, iso 200, f/5.6, 1/10 сек.
НОЕМВРИ
При една от поредните разходки из Витошките гори след работа хванах изгрева на пълната луна. Много е готино да наблюдаваш как си сменя цвета, докато се издига по небосклона. В случая на снимката се вижда как луната е назъбена в долната си част вследствие на атмосферната рефракция. А минутка по-късно се скри в облаците.
600 mm, iso 500, f/4, 1 сек.
лек кроп
Скоро след това се зададе и прогноза за втория сняг по планините (първия някъде го проспах). Поради необичайно топлата есен, повечето езера дори и не даваха наченки да почват да замръзват и реших, че сега е момента за снимки с незамръзнали езера и снежни върхове! Дестинация – Тевно езеро! Качихме се от петък, преди да връхлети фронта. Планината ни посрещна мрачна, леко навъсена, но пък изключително красива. Тъкмо стигнахме заслона и разтурихме софрата, за да възобновим сили и Бате Райко като взе че блесна през една пролука…
70 mm, iso 100, f/5.6, 1/10 сек.
Юруууууш! Светлината беше много интензивна, но си замина изключително бързо. А, и Тевно сигурно беше единственото езеро, което пък беше замръзнало… Опитах се да тичам в посока Валявишки чукар в опит да хвана някакви по-високи гледки, но по заснежената морена просто нямаше как да стане. Накрая просто снимах от там, докъдето бях стигнал и няколко щраквания по-късно всичко приключи.
45 mm, iso 100, f/5.6, 1/20 сек.
Съботния ден не успяхме да видим нищичко. Навън беше непрогледна мъгла, придружена от снежна виелица. За сметка на това, както вещаеше прогнозата, в неделя Бате Райко отново се показа и ни подари красив изгрев.
24 mm, iso 100, f/5.6
експозиционен клин от 2 кадъра – 1.6, 1/5 сек.
И тук мисля да ударя спирачката, защото както казах в началото, есента реално вече си замина, а от тук насетне ни очакват (надявам се де) много красиви и белоснежни дни! Първите две зимни разходки в планината вече са налице и нямам търпение да видя какви прекрасни моменти ще ни предложи третата поредна година под знака на Ла Ниня :)
Colorscapes 