Ето че след броени дни настъпва края на тази така противоречива година. Много хора я чакат да свърши по-бързо, други искат изобщо да не беше идвала, а аз… аз седя и размишлявам. В продължение на няколко дни ровя из архивите и обработвам снимки, които при други обстоятелства може би биха си останали само на хардовете. И знаете ли какво, годината хич не беше лоша. Да, не успях да изляза зад граница, както исках, но пък преоткрих нашите планини. Преоткрих ходенето за удоволствие, ей така без фотоапарат, а покрай него преоткрих наново и страстта към снимането. И гледайки всички тези снимки и спомени през изминалата година осъзнавам че годината не е никак лоша, дори напротив, за мен се оказа много добра. Годината всъщност е такава, каквато сами си я направим. Не ми вярвате? Ами надявам се да ви убедя с веществените доказателства, които съм събрал, затова нека не губим повече време.
ЯНУАРИ
Януари, както всяка година стартира бавно, да не кажа с махмурлук. Без да се осъзная половината месец отлетя, когато един прекрасен ден ми звънна Краси и каза „Хайде уикенда да се качим на Полежан, ще снимаме залеза отгоре, после ще поснимаме малко звезди и след това на челници ще си слезем до Добринище“. По принцип човек не получава подобни щури предложения всеки ден и за част от секундата почнах да го мисля, да кажа че нямам котки, достатъчно дебело яке и разни други такива… но в следващия момент си казах фак дис шит и просто овтърнах „Хайде, правим го!“. Ден по-късно вече се бях оборудвал и с Краси и Стела се возехме на лифта към хижа Безбог. Времето беше прекрасно, снега стабилен и след доста пъшкане от мъжката страна на отбора се озовахме на Полежан с гледка към цял Северен Пирин.
iso 100, f/4, 1/640 сек.
панорама от 4 кадъра на 28 mm (2 реда х 2 кадъра)
Поснимах 15 минути с дрона, когато дистанционното реши да се предаде на студа и да умре. Няма нищо, не е време за кахърене, ще снимам с апарата. А гледки за снимане колкото искаш. Дори някои планини в Гърция се виждаха, като Боздаг например:
159 mm, iso 100, f/10, 1/20 сек.
лек кроп
След залеза студа стана прекалено хаплив и не след дълго започна едно безкрайно слизане на челници до хижа Гоце Делчев. Отвратително преживяване за колената, но незабравимо такова за душата!
Превъртаме скоростно седмица по-късно, когато със Стела решихме да отидем до Тевно езеро. До там няма зимна пътека, тъй като всички подходи в някакъв момент минават през лавиноопасни места, но условията бяха прекрасни и планината ни допусна до себе си. Дори ни подари красив залез.
42 mm, iso 100, f/5, 1/200 сек.
кадър от таймлапс
А след залеза се разхождах още час върху замръзналото езеро, наслаждавайки се на причудливите навевки от вятъра и звездите над върховете. Докато в един момент леда под мен не се раздвижи с един басов звук „УОПМ“, напомняйки ми да не прекалявам с гостоприемството на планината и да бягам бързо в заслона за вечеря.
за предния план: 18 mm, iso 400, f/7.1, 30 сек.
за звездите: 26 mm, iso 800, f/4, 10 сек.
ФЕВРУАРИ
В началото на февруари се събрахме за пореден път с Владо и отпрашихме посред нощ на дронски роудтрип през Западни Родопи. Изгрева беше пълна греда, но пък обиколихме доста нови и за двама ни местенца. Като например село Орцево, където се заиграх с подобни минималистични пейзажи.
28 mm, iso 100, f/4, 1/3200 сек.
Края на деня ни завари край язовир Доспат – място до което изобщо не бяхме и планували да стигнем. Но пък ни се отблагодари с прекрасни кадри, а както понякога се случва – последния кадър за деня се оказа и най-добър. Последва отново прибиране по тъмно, но в един момент се озовахме на на най-приказния път, в най-магичната гора, затрупана от над метър сняг и луна, прокрадваща се между върховете на дърветата. Магия!
28 mm, iso 100, f/3.5, 1/50 сек.
Седмица по-късно се озовахме с Галя, Ицката и Пламен сред малката горичка от гигантски секвои над Кюстендил. Няма снимка, която да може реалистично да предаде мащаба на тези дървета. А само като се замисля, че тези дори се водят малчугани в сравнение с братовчедите им в Калифорния…
8 mm, iso 100, f/16, 1,6 сек.
Скитнята с бандата продължи и на другия ден. Гонехме изгрева край язовир Душанци, но нищо съществено не се получи. След това решихме просто да врътнем до Еленската базилика, която беше наблизо. По пътя спряхме Ицката да се пробва с да снима една брезова горичка, а аз просто си зяпах и мислено си композирах снимки, които биха били невъзможни без ултра дълъг обектив. В този момен Галя ме попита „Тише, ти що не снимаш с дрона?“. „Да бе, Гале, вярно, що не снимам с дрона, това отгоре ще изглежда яко!“.
28 mm, iso 100, f/4, 1/500 сек.
И така като ми тръгна на абстракции с дрона та цял месец. При всеки нов сняг се качвах на Витоша да търся нови картини, които зимата рисува. Кеф ти замръзнали гори…
28 mm, iso 100, f/3.5, 1/80 сек.
Кеф ти покрити със сняг морени…
28 mm, iso 100, f/4, 1/80 сек.
Цял месец се надявах да паднат температурите и да замръзнат близките язовири и гьолове но уви, това така и не се случи. Но един ден Мария изскочи с неочаквано предложение. „Хайде да ходим на Панчарево, има много яки абстракции“. Какви абстракции, няма лед, а като няма лед какви абстракции може да има във водата… Леле такова нещо не очаквах!
28 mm, iso 100, f/4, 1/240 сек.
Оказа се, че в горния край на язовира има голямо струпване на водорасли по повърхността на водата. Но с всички тези текстури на мен ми приличаше на някоя карта на далечен континент от часовете по география. Дори не бих казал, че тези снимки са правени от 20-ина метра височина. По-скоро ми изглеждат като сателитни снимки, правени от космоса! Връщахме се няколко пъти да ги снимаме.
28 mm, iso 100, f/4, 1/20 сек.
МАРТ
Настъпи март, а с него и онзи петък 13-ти, в който Земята спря да се върти. Или поне за доста хора. Шаш, паника, презапасяване с тоалетна хартия, карантина, сички ша омрем… аз просто гледах да се поддържам във форма и се радвах на облаците в небето. От време на време имаше и приятни изненади като тази:
АПРИЛ
Втори месец карантина. Хоум офиса може и да изглеждаше като приятно нещо първата седмица, но след това вече се чувствах като затворник, а не като супер герой, спасяващ света докато търка дивана и гледа телевизия. Исках си свободата.
Добре, че все пак се намираха вратички. Който търси намира. В последните дни на месеца отново отвориха парковете и планините. Боянския водопад беше в пика си. Може да се каже, че от този момент нататък преоткрих Витоша. Прекрасно е да имаш планина на половин час от вкъщи.
8 mm, iso 100, f/10, 5 сек.
МАЙ
КПП-тата около София все още стояха, но пък човек можеше спокойно да си кара по старото околовръстно и да се радва на пролетта и искрящите рапични полета.
28 mm, iso 100, f/4, 1/200 сек.
Ей този приятел също се радваше на рапицата. В тая среда дори можеше да мине за камуфлажен.
200 mm, iso 100, f/4, 1/800 сек.
кроп
Жълта стърчиопашка
Откарахме един дълъг следобед с Мария, в снимки на бури, портрети, таймлапси, летене с дроновете, а накрая аха да съберем такъмите, когато забелязах онзи тънък момент преди да се стъмни напълно, когато светлините на града огряват ниските облаци. Нямаше как да не пусна една дълга експонация.
8 mm, iso 100, f/13, 214 сек.
лек кроп
Ето че настъпи и така дългоочаквания момент, в който махнаха КПП-тата на областните градове и живота потече по старо му. Свобода, пролет, постоянни дъждове… това означаваше само едно. БОЙ ПО ВОДОПАДИТЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Със Стела и Добри се изстреляхме на еднодневна разходка до хижа Рай. Поляната пред хижата беше претъпкана с хора, по пътеката към Райското пръскало се виеше километрична опашка, но пък бирата беше ледена, а слънцето грееше прекрасно. Толкова прекрасно, че гледано от въздуха образуваше малка дъга около водопада.
28 mm, iso 100, f/4, 1/2000 сек.
Допихме си бирата и се пренесохме към Големия Райски Купен. Леле, толкова близо до хижата и в същото време толкова далеч! Вече нищо не се чуваше от цялата шумотевица. Компания ни правеха само вятъра и буйните реки, бучащи дълбоко под нас от дъното на Джендема. Страховито и в същото време така успокояващо! Това място наистина е Раят на Земята! Ако изключим гигантския рояк от най-нахалните мухи и папатаци, които някога съм срещал… виждат се дори на снимката.
85 mm, iso 100, f/8, 1/200 сек.
В продължение на седмица по високото духаше силен вятър, носещ пясъци от Сахара и атмосферата над цялата страна приличаше на гъста супа. Човек можеше спокойно да гребе с черпака от нея. Възползвахме се от последния уикенд преди да заработят лифтовете и се качихме с Александра до Седемте Рилски езера. Като изключим една шепа биатлонисти, с които се засякохме на хижата, в планината нямаше жива душа. Наоколо бяха само вятърът и безкрайните килими от минзухари.
8 mm, iso 100, f/8, 1/200 сек.
На другия ден се върнах отново в района с Бобо. Бяхме се запътили към Рилска Скакавица – най-внушителния ни водопад по мое мнение. Вярно, през повечето време едва едва църцори, ама то и останалите ни водопади са такива, не случайно половината са наречени пръскала. Но когато се топи снега напролет, леле, тогава е буйно чудовище! Изсипва се с грохот от върха на скалите и в този си вид бих казал, че по нищо не отстъпва на исландските гиганти. Вървейки по пътеката към водопада, в един момент тези две борчета в далечината застанаха точно пред лицето на водната стихия, а аз моментално видях в главата си кадъра за деня, преди изобщо да извадя апарата от раницата.
200 mm, iso 200, f/18, 1.3 сек.
лек кроп
Този, а както се оказа и следващия месец времето беше доста своенравно и буреносно. Буквално сезони се сменяха в рамките на час – от прекрасно слънце, през ураганен вятър, до прехвърчащи снежинки. При всеки удобен момент се изстрелвах нанякъде да снимам таймлапси в опит да хвана развиващия се спектакъл. Често пъти обаче ми се изплъваше от кадър. Мечтаните светкавици в случая бяха в далечината, а над София мина съвсем тънка валежна завеса.
24 mm, iso 125, f/1.8, 0,8 сек.
кадър от таймлапс
За пореден път се изстрелях към любимия Врачански Балкан. Минах почти целия Базов дял по диагонал, преслушах всички големи водопади по северните склонове, но за съжаление не работеха. В Дивия Северозапад даже и водопадите са пустиняци и работят, когато си искат. Целия Балкан беше потънал в зеленина, а Ицо и Петко ме светнаха, че не е нужно да си сваляш кожата по трънаците, за да откриеш хубави и малко познати гледки. Само ако бях решил да си взема и апарата…
ЮНИ
Докато се усетя и настъпи юни. Изстреляхме се със Стела към южното Черноморие за един уикенд. Буйния пролетен цъфтеж на водата беше към края си, но все пак успяхме да хванем спектакъла. Тази година планктона отново беше избухнал, както през 2016-та и водата имаше неземен цвят. По традиция подхванахме от Синеморец и скалите южно от Бутамята.
28 mm, iso 100, f/4, 1/80 сек.
Последните няколко километра от крайбрежието ни преди границата с Турция предлагат вселени от неизчерпаем материал за снимане – и от въздуха, и от земята. Не знам кога ще имам възможността да обходя и огледам на спокойствие всяка една скаличка от този прекрасен къс земя. Някой ден… Но пък на другия ден се отбихме до ново и за двама ни място – устието на Ропотамо. Най-прекрасната и чиста вода, която съм виждал по нашето море.
iso 100, f/4, 1/400 сек.
панорама от 9 кадъра на 28 mm (3 реда х 3 кадъра)
Продължаваме на север към Бургаския залив. Морето продължава да бъде невъзможно тюркоазено. Остров Св. Анастасия, гледан от въздуха, спокойно може да мине за недостижим екзотичен остров, насред някое тропично море.
28 mm, iso 100, f/4.5, 1/400 сек.
А Циганския залив… ами наистина си изглежда като циганийка от въздуха. Той пък може да мине за рибарско селище от Мианмар или някоя друга държава от Югоизточна Азия. Което ми напомни за една измислена игра, с която се забавлявах веднъж – зяпате с приятели албум с пейзажи от цял свят и ги оприличавате на дадено място в България. Забавно е.
28 mm, iso 100, f/4, 1/400 сек.
Обратно в София и отново на лов за бури и светкавици. Заредих малкото сони да върти таймлапс край един гьол и… греда. Не само че светкавици нямаше, ами и чаканата буря не дойде. Затихна броени километри преди да удари София. И залеза беше греда. Ама гледайки ниските облаци, знаех че ако изчакам още малко ще настъпи и онзи кратък момент на, нека го наречем – градско сияние.
24 mm, iso 125, f/4
10 кадъра х 3,2 секунди за обща експонация от 32 сек.
кадър от таймлапс
Един прекрасен делничен ден се обади Ицката. Искал да ходи да снима от онези червените китки около Рилска Скакавица. Ами хайде, що не. Уикенда и без това го дават доволно дъждовен и мъглив, за сериозно ходене не става, ама пък току-виж изскочи някой кадър. Като това борче например.
50 mm, iso 200, f/8, 1/40 сек.
Стигнахме и до водопада, ама той се правеше на срамежлива недостъпна красавица. Беше се забулил целия в мъгла. Стояхме буквално на метри от него без да можем да го зърнем реално. В един момент мъглата взе да се вдига леко. Дадох тъпата идея, да прекосим реката, за да си намерим по-хубав преден план от другата страна. Да, ама реката беше бая пълноводна и по всичко личеше, че сухи няма как да прекосим. Ицката тъпо и упорито реши да се пробва на едно място. Камък по камък скачаше през реката и аха да стъпи на отсрещния бряг, когато цамбурна с единия крак до коляно. Беше мой ред, нали все пак аз бях дал идеята, щеше да е много педалско да се откажа сега. На мен обаче не ми се ходеше с мокри обувки, затова реших да се събуя бос и така да преждапам през ледената вода. Получи се нещо като ледената баня след сауна, ама без сауната. Добре, че тялото ми помпаше здраво адреналин, та не след дълго отново си усещах краката. Ицката се нагъзи до една туфа цветя да си прави невъзможните макро-широкоъгълни стакове, а аз оставих апарата да върти таймлапс и си полетях хубаво с дрона из мъглата. От над 200 снимки, само на тази и още една се вижда водопада.
28 mm, iso 100, f/11
5 кадъра х 1/10 секунди за обща експонация от 1/2 сек.
Обратно в София. Делничен ден. Прогнозите вещаеха небето да се разтвори над София. Ася се включва с „Хайде на Черни връх“. „Хайде, ама нали знаеш, че го дават да вали? Даже не просто ще вали, ами и ще трещи здраво“. „Мен това не ме притеснява“. „Прекрасно, отиваме значи!“. Даже за по-интересно направихме кръгче от Алеко през Академика. През цялото време над София трещеше здраво, а само над главите ни се движеше една мъничка пролука синьо небе. Стигайки на Черни връх, някой някъде в ХААРП реши да натисне копчето за апокалиптични облаци и ни награди с 4D изживяване и съраунд звук, каквито няма в нито едно кино на тоя свят. Още не мога да повярвам, че през цялото време някак си на магия минахме между капките, докато през града беше минала мини версия на библейския потоп.
15 mm, iso 100, f/8, 1/200 сек.
лек кроп
кадър от таймлапс
Уикенда решихме с Александра да се разходим из Пирин в района на Спано поле. Времето отново беше динамично, атмосферата адски нестабилна, но напук на всичко захапахме по морените към Башлийски чукар. Мъглата и дъжда не успяха да ни разколебаят да се качим. А горе – гледка нулева. С някаква необяснима женска интуиция подхвърли „Абе дай да поизчакаме малко“. Леле… не ни се вярваше какво се откри петнайсетина минути по-късно… Мислех си, че Полежан е панорамен връх, но Полежан има пасти да яде пред Башлийски чукар. Снимах с два апарата и дрон едновременно. Невероятни гледки се разкриваха във всички посоки. А ехото… ехото трябва да отидете и да го пробвате сами!
38 mm, iso 100, f/10, 1/125 сек.
лек кроп
кадър от таймлапс
Тази година освен, че открих невероятни нови места, снимах и нови за мен неща. Масови тенденции, които до този момент по ред причини съм отбягвал. Както минзухарите предния месец. Само че сега беше ред на лавандулите. Еми, както казва Ицката – клишетата не са станали случайно клишета. Просто работят безотказно всеки път. Събрахме дрийм тийма с Мария и Владо и газ към една малка нива във Врачанско, която не беше налазена от десетки други фотографи. Благодарско на Петко! Ех, тия врачанье за втори път ме просветляват за тия тайни убавини.
28 mm, iso 100, f/6.3, 1/8 сек.
ЮЛИ
Началото на юли беше белязано от появата на кометата NEOWISE. Добре, че беше Стела да ме светне нея. Дебнахме я с Радо няколко вечери подред в покрайнините на София, а след това ходех като зомби на работа, умрял за сън. С всеки изминал ден ставаше все по-ярка. Исках да отида някъде високо в планината и да я снимам далеч от градските светлини. Представях си някое езеро, с връх издигащ се над него и огледално отражение в спокойната вода. Трябваше ми обаче такова езеро, с нисък хоризонт в подходящата посока, а не някое в дълбок циркус. След няколко дни проучвания се спрях на Валявишките езера и Дженгала и уикенда се качихме с Ася да гледаме опашатата звезда. Кадърът, който успях да направя съвпадна едно към едно с това, което си бях нарисувал в главата. Нещо, което не вярвах, че е възможно! Една истинска сбъдната мечта!
за предния план – 9 mm, iso 100, f/8, 8 сек.
за небето – 9 mm, iso 100, f/8, 1 сек.
за кометата – 200 mm, iso 2000, f/4, 10×2 сек. (за чистене на шум)
Седмица по-късно отново с Ася се качихме до хижа Плевен. Безспорно най-добрата хижа за мен! И с най-уникалната гледка! Няма да ми омръзне да си пия кафето там. А гледките, които се разкриват към Северния Джендем от лятната пътека за Ботев… Винаги ми е било трудно да посоча някое конкретно място из нашите планини като най-любимо. До този момент. Суровите и непристъпни скали, изливащите се водопади и мащаба на това място… леле, МАЩАБА!!!
iso 100, f/4, 1/1250 сек.
вертикална панорама от 3 кадъра на 28 mm
Прибирането към София пък ни дари с невероятен залез край една слънчогледова нива. Цялото небе се запали за миг, а докато извадя дрона заваля като из ведро и освен спомена, запечатан остана само този момент с телефона.
В края на месеца пък ми хрумна идеята за обиколка на Куру дере или още наричано Малкия Джендем. Половината без пътека. Само Бобо може да ми се навие от раз за подобна простотия. „Тапак, харесал съм едно много яко местенце, ще има много гърч и глиганинг!“. „Епа, добре“. Мръсната жега в началото за малко да ни докара до топлинен удар, а малко по-късно получихме по още една звучна плесница от факта, че хижа Соколна е заключена и в следващите 10 километра няма вода. И това разбира се в единствения случай, когато реша да тръгна само с половинка в стил леки и бързи и да разчитам на вода по маршрута. Оцеляхме. А гледките бяха по-прекрасни и от студената вода! Глиганинга и трънинга на връщане бяха прекрасен завършек на деня.
15 mm, iso 100, f/8, 1/100 сек.
лек кроп
АВГУСТ
През август се качихме с Ася до хижа Ехо. Голям трафик, Ком-Еминейци постоянно пристигат и си заминават, тела отмарят, раници и обувки се шият, мазоли се лекуват, истории се разказват! Чак да ти се прииска и на теб да захвърлиш за няколко седмици ежедневието и непрестанно да гониш хоризонта и изгревите… На сутринта си пием кафето, а облаците се гонят, преливайки през билото на Балкана. Зяпахме ги повече от час, когато все пак решихме „Абе то вярно, че е почти обяд и е късно за снимки, ама пък що да не пробваме по някой таймлапс…“
15 mm, iso 100, f/10, 1/80 сек.
кадър от таймлапс
Две седмици по-късно вятърът ме отвя към Рила. Осъзнах, че всъщност познавам много малка част от най-високата ни планина и че винаги ходя на едни и същи места там. Време беше за нещо различно. След два бързи телефона хванахме със Стела и Бобо към Рибни езера. Спокойно мога да потвърдя че най-лютото люто, което може да си сложите в чорбата се намира в тази хижа. Три семки на върха на лъжичката и след това са нужни поне 2 ледени бири за потушаване на пламъците! А вечер звездите са безумно красиви!
24 mm, iso 6400, f/1.8, 10×15 сек. (за чистене на шум)
На другия ден ни очакваше красивото Рилецко било, с безкрайни гледки към десетки езера и още десет пъти по толкова върхове. Всичко беше прекрасно, докато слънцето не напече и не се появиха ТЕ! Бях чувал единствено истории за тях… Истории предавани от планинар на планинар край вечерния огън… шептяни на ухо, от страх да не ги събудят. Кръвопийците от легендите! Кръвожадните КОМАРИ от Рибни езера! Човече, тези гадове идват на рояци, закриващи слънцето!!! Няма спрей, който да може да те оттърве от тях! Поне три флакона изпръсках по себе си, а копеленцата хапеха дори през полара! А на снимка изглежда толкова спокойно и красиво място!
28 mm, iso 100, f/4, 1/500 сек.
Всъщност като изключим летящата напаст, мястото наистина е прекрасно! А най-прекрасното, беше, че през половината ден наблюдавах най-любимото ми място в Рила, докато се разхождах по вече второто ми най-любимо място в Рила! Или както се казва, Рила ми е мила!
40 mm, iso 125, f/5.6, 1/1000 сек.
СЕПТЕМВРИ
Голяма част от септември мина в разходки без апарат или пък в някакви други ангажименти. Един ден зяпайки топографската карта на BGMountains попаднах на едни удивителни знаци в района на Белмекен и надписи „въже начало“ и „въже край“. Интереснооо… Звъня на Стела. „Здрасти, харесах си едно местенце в Рила дето искам да видя, може да е малко по-предизвикателно, а междувременно може да качим и Белмекен и още 3-4 други връхчета в района, ходи ли ти се?“. „Хайде, що не!“. Гледката към мраморното било на Пирин ни размечта за зимата и същата тази гледка по изгрев.
131 mm, iso 100, f/8, 1/320 сек.
лек кроп
ОКТОМВРИ
Дойде и есента, а този път Бобо изскочи с предложение. „Хайде да те водя на хижа Иван Вазов, ама да знаеш, че ще сме пиянска компания и няма да вървим бързо“. „Няма проблем, още по средата на изречението ме нави!“. Да де, ама дивото си е диво и още на Рибното езеро дяволчето от лявото рамо ми подшушна на ухо „Не ти ли се иска да качиш Харамията и след това направо по скалите към Раздела?“. „Ъммм, банда, аз такова, малко ще се цепя от групата, вие нали ще се оправите нагоре, ще се чакаме на Раздела.“ Голям ветрилник беше, на Харамията едва стоях прав, но пък бели облачета препускаха из небето и гледките на няколко места си плачеха за таймлапс!
8 mm, iso 100, f/10, 1/160 сек.
кадър от таймлапс
Вечерта в хижата беше супер забавно, а като тръгнахме да си лягаме по малките часове нещо пак ме засърбя и навих алармата да звънне след 3 часа и да гоня изгрев от Отовишки връх. Анелия, Вили и Валентина наскачаха ентусиазирани „И аз, и аз, искам и аз!“. Няколко часа по-късно крачехме в черната нощ по баира, а вятъра така ни плющеше, че не можехме да си чуем дори мислите. Не можех да повярвам, че на мястото, от което се виждат всичките седем езера, зад една мъничка скаличка беше толкова тихо и спокойно, все едно си влезнал в подземен ядрен бункер. Закуска, кафенце, смях и този невероятен изгрев! Всички бяхме единодушни, че пъшкането по баира и бруленето от вятъра са си заслужавали на сто процента!
8 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/6, 1/15 сек.
Последва уикенд в Пирин, в който направо се изкъртих от тичане по ръбчета и камъни и снимане на таймлапси. Уж тръгнахме със Стела и Жорката, но през повечето време аз се шляех сам с апарата. Муратово езеро, таймлапс, нагоре по морените, Влахински превал, Муратов по северния ръб, таймлапс, Муратов надолу по западния ръб, газ отново по други морени, Гергийски езера, таймлапс, Муратова премка, таймлапс, Влахински превал… леле, още малко и ще залезе слънцето… дали ще успея да хвана последните лъчи на Муратово езеро? Успях. Снимах и таймлапс половин час. През половината време някакъв скапан комар се е разхождал по челната леща на обектива. 1000 кадъра в кофата. Е, остана един невредим, колкото да покажа тук.
8 mm, iso 100, f/10, 1/8 сек.
кадър от таймлапс
На другата сутрин тръгваме от хижата с цел да качим Бъндеришки чукар и кой да видим на паркинга – брат ми цъфнал с една девойка и навива да ходим на Тодорка. На Тодорина порта отново зарязвам групата и решавам да изтичам до Тодорини езера за някое таймлапсче. Ще се чакаме на върха. Извъртях си таймлапса, качих се, врътнах и там един към Вихрен и Кутело, когато групата пристигна. Сори банда, ама много ме сърби за Бъндеришки чукар, аз тръгвам, пък ще се чакаме в хижата. Успях по светло да мина цялото било и да се добера до Бъндеришка порта. Ама ще ми трябват няколко часа и три бири на живо, за да ви разкажа за всички приключения по маршрута. Уникален уикенд просто! Два дни сам в планината, в компанията на вятъра, облаците и фотоапарата без да срещна жива душа, в иначе един от най-популярните райони на Пирин!
22 mm, iso 100, f/10, 1/400 сек.
кадър от таймлапс
Беше минало доста време откакто за последно бяхме събирали дронската дружинка с Мария и Владо. Уикенд? Западни Родопи? #DremTeamOnTheRoadAgain. Изгрева на Широка поляна отначало изглеждаше като пълна греда, но после в един момент направо избухна!
28 mm, iso 100, f/4
експозиционен клин от 3 кадъра – 1/200, 1/500, 1/1250 сек.
Нямаше как да се мине и без да снимаме рибарниците в Доспат. Всъщност и тука няма да се отпускам много да разказвам и показвам, защото материал има за цял отделен пост. За един ден овършахме 5 язовира в Родопите, 2 в Рила и 1 в Средна гора за десерт. Не можехме да насмогнем кой по-напред да си зарежда батериите в колата.
28 mm, iso 100, f/4, 1/40 сек.
След няколко поредни отлагания доживях най-накрая да изляза в отпуск. Зареждам вечерта вкъщи батерии, плетеницата от кабели и зарядни прилича на гнездо на черни мамби. Алармата звъни в 2, пълня багажника на колата с раници, техника, дрехи и провизии и газ към Родопите. Краси ме чака край Гела за изгрев. Добре че последните километри ме упътваше по телефона, че на навигацията не й се вярваше какво се случва. Цял ден кръстосвахме по знайни и незнайни пътченца (сериозно, някои от тях ги нямаше на картата!), а залеза снимахме над Момчиловци.
28 mm, iso 100, f/4, 1/400 сек.
лек кроп
На другата сутрин гонихме изгрева над Ягодина на панорамната площадка Орлово око. По принцип като се съберем двамата с Краси удряме обикновено греда след греда, ама този беше от малкото случаи, дето нещата стават невероятни! Мъгли се теглеха през Буйновското ждрело под нас, а далечните склонове от другата страна на Ягодина изглеждаха като омагьосани.
176 mm, iso 100, f/8, 1/320 сек.
лек кроп
Време беше да се разделяме. Аз хванах към Смолян. С всяко следващо ходене се влюбвам все повече в онзи район. Толкова много пътечки за обикаляне, толкова много места с панорамни гледки, скали, водопади, езера…
55 mm, iso 100, f/10, 3,2 сек.
И невероятна есен! Прекрасно съчетание на иглолистни и широколистни гори. Есента тук могат да се видят всякакви шарки!
iso 100, f/4, 1/6 сек.
панорама от 2 кадъра на 28 mm
Един от дните дори почти не снимах. Просто се наслаждавах на гледките и се разхождах из горите. Дори си намерих приятелче – Белият зъб, който първоначално ми изкара ангелите в тъмното, но след това половината ден кръстосвахме заедно по пътеките. А когато заваля из ведро, просто се качих в колата, усилих си музката и се наслаждавах на завоите. Нещо като GTA, ама без да газя хора и на живо. Привечер дъжда спря и падна гъста мъгла. Хмммм дали мога да се кача достатъчно високо и да изляза над нея…
28 mm, iso 200, f/2.8, 0,8 сек.
Аз самия не успях, ама дрона нямеше този проблем. На другата сутрин също се пробах, отново беше страхотно за снимки. Еххх, само да работеше кулата да изпия едно кафе сред облаците…
28 mm, iso 100, f/4, 1/400 сек.
лек кроп
Беше последен ден от краткото родопско приключение и смятах да го оползтворя на макс. Преслушах този път по светло язовирите по река Въча. Падна голямо снимане. Естествено имаше ли рибарници, нямаше как да не спра.
28 mm, iso 100, f/4, 1/160 сек.
В късния следобед се добрах и до Фотинските водопади. Цялата гора по пътя до тях грееше в есенни цветове и беше наслада за сетивата. А прибирането към София след това – пустеещ път без никакъв трафик, перфектна настилка и завои, любим плейлист, шарена есенна гора и пламтящ залез в небето! Нирвана!
15 mm, iso 100, f/10, 1 сек.
НОЕМВРИ
Края на тази невероятна седмица завърши на любимата хижа Плевен. По прогноза се очакваше да вали сняг по високото и си представях невероятна картина в главата – есенен Джендем със заснежено било над него! Качихме се с Анелия до горе и… не беше точно това, което очаквах. Вятъра беше свалил листата от дърветата, а снега беше по-оскъден и от пудра захар върху топли мекици. Но пък Дяволското пръскало течеше, за разлика от лятото! Нали ви казах за мащаба на мястото? Ами и ние двамата сме тук в кадър, там на огряната вдясно скала. Но дори и на цял размер на 20-мегапикселовата снимка сме просто няколко дребни пикселчета.
28 mm, iso 100, f/4, 1/160 сек.
Дойде сезона и на софийските мъгли и няколко сутрини се засичахме с Радо и Пепи на Копитото. Ама все не нацелвах това, което исках. Или изгрева беше скучен, или нямаше мъгла над града. Така и не уцелих момент, в който двата елемента да се съчетаят.
28 mm, iso 100, f/2.8
експозиционен клин от 3 кадъра – 1/10, 1/25, 1/60 сек.
Есента на някои места беше упорита и не искаше да си заминава още. А есенна горичка с мъгличка е способна да ме отбие от пътя дори и само с телефона да пощракам.
Мислим отново с Ася на коя хижа да идем уикенда. Спираме се на Добрила и се тропваме с още едни нейни дружки пред хижата да се припичаме на слънце и да мачкаме котките. Вечерта пуснах дрона да снима, но бръснещия вятър хич не помагаше. Дрона мрънкаше, а ръцете ми се бяха превърнали в две буци лед, които се мъчеха да не изпуснат дистанционното. Залеза обаче си заслужаваше!
28 mm, iso 100, f/2.8
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/13, 1/30 сек.
Дори в обратната посока към хижата гледките бяха невероятни! Мощен alpenglow обливаше билото дълго след като слънцето се беше скрило под хоризонта. А сега е време да да се стоплим с чаша вино… или пък две… абе я сипи една каничка, кво ше се играеме!
28 mm, iso 200, f/2.8, 1 сек.
Следващата седмица не мога да си избия планината Славянка от главата. Анелия, Вили, ще ви направя предложение на което не може да устоите – една събота из мелнишките кръчми, а на другия ден ще си плюем дробчетата по баира и ще гледаме от високо какво правят гърците. Добре, че бяха момичетата да ме накарат да вдигна дрона и да направя някоя снимка над долината.
28 mm, iso 100, f/2.8, 1/100 сек.
Дойде и края на месеца, езерата из Рила и Пирин взеха да замръзват, а в главата ми започнаха отново да изскачат невъзможни картини. „Стела, Добри, ходи ли ви се на Тевно езеро? Ама не по обичайната пътека, ами ще минем „напряко“ през Валявишки езера, че искам да ги огледам и тях“. „Оооо, щом е за Тевно, разбира се!“. На последното Валявишко езеро реших, че ще чакам Синия час. Планината ми подари още по-невъзможно красива картина, такава каквато дори не можех да си представя!
iso 800, f/8, 30 сек.
вертикална панорама от 3 кадъра на 8 mm
ДЕКЕМВРИ
Докато се усетя и годината се изтъркули. Кога мина толкова бързо! По принцип това е месец, в който от празници и трапези не остава време за снимки. Но след като в продължение на седмица гледах прогнозите как мъглата над Враца не се повдига, навих Радо и отпрашихме. На Вратцата мъглата беше прекалено високо, а пък на Кобилини стени прекалено ниско.
8 mm, iso 100, f/11, 1/200 сек.
Но все пак решихме да изчакаме до залез. „Щом има динамика, значи ще го бъде“ повтаряше Радо. И се оказа прав. Вярно, мъглите бяха по-ниско, отколкото ми се искаше, но определено се виждаше, че не стоят неподвижно, ами се „плискат“ в скалите като голямо развълнувано море. Пуснах апарата да върти таймлапси и вдигнах дрона. Леееле, в този момент ми се искаше и аз да мога да летя като птица. Най-високата част от Врачанския Балкан стърчеше като остров насред морето от облаци.
iso 100, f/4, 1/320 сек.
панорама от 18 кадъра на 28 mm (3 реда х 6 кадъра)
Свалих дрона за поредна смяна на батериите. Мислех да преместя апарата на друго място за втори таймлапс и да продължа да летя. Но Бате Райко като блесна с една неочаквана светлина… захвърлихме и двамата дронове и обективи разпилени по целия склон и хукнахме с апарати и стативи кой накъдето види.
iso 100, f/13
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/13, 1/30 сек.
вертикална панорама от 3 кадъра на 8 mm
Общо взето откъм снимки, такава беше моята година. А откъм обикаляне и приключения има още два пъти по толкова! И в края на годината съм безкрайно благодарен на всички приятели, с които сме споделили емоции някъде навън сред дивото! Всички които са се разпознали сред горните редове и такива, с които сме споделили други, неразказани тук приключения, благодаря ви от сърце!!! Очаквам с нетърпение Новата година, защото знам, че можем да си я направим още по-добра и незабравима! Желая ви, както и на всички останали читатели здраве и пламък в очите! Няма непостижими неща, а приключения дебнат зад всеки ъгъл, трябва само да ги поискате и да отидете да си ги вземете! До нови срещи и с рогата напред!
Colorscapes 