Рило-Родопски масив 2011 – Ден 6

06.08.11

Станахме рано и събрахме набързо необходимите неща в раниците. Качихме се в колата и се метнахме до хижа Вихрен, където трябваше да се чакаме с Ицо. Докато го чакахме, извадихме по нещо да закусим. Не след дълго и той се появи и потеглихме нагоре.

При ставането ни времето беше слънчево и приятно, без нито едно облаче в небето. Но докато тръгнем, Вихрен се забули в облаци, затвърждавайки позицията си на едно от най-мъгливите места в България. Изкачването още от самото начало беше стръмничко. Започнах да се чудя защо ли мъкна всичката техника с мен, когато облаците започнаха да се спускат над нас.

Времето обаче беше доста динамично и това ми даваше надежда. Стигнахме Кабата, където спряхме да поемем дъх и да се насладим на природата.

Оттук се откриваха гледки във всички посоки. Влахинските езера на югозапад…

… Муратов връх на юг…

… и мощната снага на Вихрен, забулена в облаци на север.

Малко по-нагоре, на единственото равно място по пътя спряхме и за кратка почивка. Дотук вървяхме с 10 минути под нормалното време.

В далечината зад останалите върхове се открояваше Синаница.

По склоновете на Вихрен съзрях и човечец, изкачващ се нагоре доста встрани от маркираната пътека…

После осъзнах, че и нашето положение не беше много по-розово.

Нямаше какво повече да се мотаем. Нарамихме раниците и газ нагоре. Всеки си хвана свое темпо, с което му беше най-удобно. Нагоре по склона заедно с нас се изкачваха и сума ти народ.

Честа гледка бяха поседналите хора по камъните за кратка почивка.

Някои се движеха по пътеката, други право нагоре – кой както намери за добре.

Още няколко метра и пирамидата на върха се показа. Горе беше някаква лудница. Една камара ентусиасти бяха решили да се качат този ден. След като се замислих, се усетих че е събота, нищо чудно. Единствено в посока Джамджиев ръб не беше пренаселено.

За съжаление от северната страна на Вихрен облаците се бяха настанили трайно и нямаше никаква гледка. А така ми се искаше да видя карстовото било… Повъртяхме се малко, хапнахме, успяхме и да се доредим за снимка с пирамидата. Тръгнахме да слизаме, като си мислехме да се метнем и до Горно Влахинско езеро. Времето обаче ни разубеди. Смрачи се и облаците над езерото взеха да се спускат все по-ниско.

На Кабата мъглата се сгъсти. Някакви хора все пак бяха решили да отидат в посока Муратов връх.

От север се зададоха и мрачни дъждовни облаци. За щастие минаваха встрани от нас и от време на време само припръскваше леко. Не след дълго в ниското се показа хижа Вихрен, сгушена в полите на връх Тодорка.

Долу пред хижата беше някакъв панаир. Редицата от паркирали коли беше километрична. Ние изпихме по един прясно изтискан портокалов сок и се метнахме на Бъндеришка поляна да обядваме. Оттам се запътихме обратно към Шилигарника да си теглим по един душ.

След като събрахме багажа и се изнесохме, направихме едно кръгче из Банско, докато чакаме Ицо да се прибере и оправи. След като стана готов, той ни заведе в неговата вила, близо до Разлог, където останахме да нощуваме.

P.S. Ицо, благодарско за спането и разходките :) Следващият път сме на Кончето :)

Рило-Родопски масив 2011 – Ден 1
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 2
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 3
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 4 и 5
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 7 и 8

Advertisements

One thought on “Рило-Родопски масив 2011 – Ден 6

  1. Хубави дни сте си спретнали, браво! Кога ще се сберем и ние с мойта компания да се занесем на там.От екопътеката в Девин си хванал хубави кадри, с нападалите листа. Есента там ще е… :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s