Муратово езеро през есента

Подобно нещо не ми се беше случвало много отдавна. Това ходене в планината стана много спонтанно. А както знаем, спонтанните неща са най-хубави. Така се извъртяха нещата, че се прибирам аз в малките часове на нощта и гледам, че Краси се кани да ходи в Пирин на сутринта…

muratovo_ezero

Бузлуджа под светлините на прожекторите

Нали ви казах, че предния път си тръгнах от това място с конкретна идея за снимка. Е, организацията за осъществяването на тази идея беше направена и в уречения ден потеглихме с 3 коли към Бузлуджа. Шоуто започна още на бензиностанцията в София, когато си разпределихме радиостанциите по колите и застанах пред касата да плащам…

pod-svetlinite-na-projektorite

Зимно на Бузлуджа

Да, да, знам че е лято и че всеки си мисли за плажа и морето или пък прохладната планина, но нови снимки за показване нямам, а ми се искаше да ви разкажа за това зимно приключение. Пък и в първия ден от астрономическото лято валя сняг по високите части на планините у нас, тъй че темата почти може да мине за актуална…

zimno-na-buzludja

Дяволските води

Дяволските води са поредица от водопади, намиращи се на малък приток на Рилска река близо до село Пастра. Няколко пъти съм ги гледал от едноименното ханче по пътя за Рилския манастир и знаех, че бъдещата ни среща лице в лице е неизбежна…

dqvolskite_vodi

Пролетни разгрявки

Годината почти се преполови, а аз почти не съм пипал фотоапарата. Дори не помня кога за последно снимах природа… май беше през декември на Скалите… Докато си седях в нас размишлявайки си над този въпрос, в един момент си казах – ами какво чакаш, фотоапарата е в раницата, а колата е пред блока…

proletni_razgrqvki

Белоградчишки скали – Ученичката и Овчарчето

Или за пейзажната фотография и непрестанното връщане на дадено място… отново и отново, ден след ден, изгрев след изгрев, залез след залез, година след година… в името на една единствена цел – преследването на мечтания кадър…

uchenichkata

Есен на Копренските водопади

Май ми стана навик да си публикувам есенните кадри по средата на зимата… Ама какво да се прави – докато трае есента те държи една такава еуфория, подсилена от една вътрешна меланхолия (май няма никакъв смисъл в това, което току-що казах, но не знам как да го опиша това чувство) и постоянно обикаляш в търсене на интересен кадър. Съответно не остава време да напиша и някой разказ…

esen_koprenski_vodopadi